Ножовете с фиксирано острие могат да бъдат синоним на издръжливост и надеждност. За да постигнем това обаче, първо трябва да знаем какви са възможностите ни. Правилният избор на материал, форма и изработка има критично влияние върху функционалността.
Имаш в мен приятел. Това се чува всеки път, когато посегнем към колана или към тактическата жилетка и извадим нашия най-използван инструмент. Това е здравата връзка между човека и стоманата, която ни свързва и го прави толкова незаменим, както е станало през вековете. Да, говорим за ножове с фиксирано острие. Първите ножове са се появили още през палеолита. Тогава те са били каменни, най-често направени от кремък. По-късно се появяват и ножове от обсидиан. Преди около 5000 години, човекът се научава да добива и обработва метали. Ножовете придобиват медна, железна, но и златна форма.
Конструкционно ножът с фиксирано острие е много проста вещ. Просто парче стомана, което от едната страна има дръжка, а от другата работеща част. Не е толкова просто, колкото изглежда. Да разделим ножа на две основни части, на острие и дружка. И двете са необходими, и двете трябва да бъдат от качествени материали. Ножът е поставен в кания, която също има изисквания, без които това ще бъде само отпадък. Така че какво да гледаме и на какво да обръщаме внимание?
Ножове с фиксирано острие могат да се разделят според няколко критерии. Например според начина на употреба. В тази секция ще имаме тактически ножове, ножове за оцеляване, ловни ножове и така нататък. Друго разделение би могло да бъде работни ножове - т.е. HeavyDuty и класически ножове. За всеки тип е характерно нещо различно. Това, което всеки от тях предлага, е типът на острието. Разпознаваме три основни групи остриета – прави (класически), назъбени и комбинирани. Всяко от тях служи за различна цел. Назъбеното острие предлага отлични характеристики при рязане на въжета, но и по-здрави материали, с които бихме имали проблеми с обикновено острие. Това „обикновено“ от друга страна предлага простор за фина работа. Обработване, изрязване, дране на животни, с други думи, фини резки, които изискват усет. Най-подходящият вариант би трябвало да бъде комбинирано острие, което предлага и двата варианта. Това за съжаление не е така. Вярно е, че всеки има различно мнение. Да го разгледаме от практическа гледна точка. С разделянето на острието на две части, получаваме две възможности за употреба, но нито една достатъчно дълга за работа. Тоест, би ли било по-добре да имаме един нож с прави острие и един с назъбено? Това наистина зависи от нас. Както и да е, те винаги трябва да бъдат от добри материали.
Ако искаме качествен нож, той трябва да бъде изработен от качествени материали. Това важи за острието, дружката, но и за канията. Каниите често се изработват от кожа или пластмаса. На практика това зависи от каква активност имаме ножа. Ако искаме да го закачим на жилетка, ще ни трябва кания, която го позволява. Каниите от изкуствени влакна или например от кайдекс са за такава употреба адекватни. Винаги трябва да следим за наличието на подходяща закрепваща система, например Molle или (PALS). Острието на ножа трябва материал, който да задържа острото и да е едновременно здрав. Средните клас стомани (Aus-8, 13Cr6MoV) са отлични за тези цели, от друга страна ножарските стомани (D2, A2) предлагат най-добрите характеристики. Да следим твърдостта на ножа, обозначавана като HRC, тя не трябва да пада под 56.
Винаги избираме нож според нашите нужди. Независимо дали става дума за тактически, ловен, спасителен и т.н. Обърнете внимание на качествената стомана и общата изработка на ножа. Също така на канията и размерите, с които ножът разполага.


















































