Има няколко начина за преместване на вода от едно място на друго. Сред най-често използваните помощници в тази област са тубите и контейнерите за вода.

Тубата е здрава транспортна съдове за гориво, произвеждана първоначално от стоманена ламарина. Произходът й е от Германия, където този двадесетлитров съд за гориво е разработен през 30-те години за нуждите на Вермахта. От военна гледна точка тубата е значително техническо подобрение, защото предишните транспортни съдове изисквали използване на инструменти и фунии. Германците наричали този транспортен съд Wehrmachtskanister и за подготовката си за Втората световна война през 1939 г. били готови с хиляди от тях в армейските складове. По време на Втората световна война съюзниците се запознали с неоспоримите предимства на германските туби пред собствените си транспортни съдове и ги копирали за нуждите на собствените си армии.

В днешно време тубите се използват както за пренасяне и съхранение на различни течности, така и като съдове, предназначени за вода. За тези цели се произвеждат и от пластмаса, като тубите от пластмаса, предназначени за съхранение на запалими или лесновзривни вещества, трябва да бъдат изработени от такъв материал, който не произвежда статично електричество (за предотвратяване на опасност от взрив и пожар). Пластмасовите туби често запазват външния вид на оригиналните метални туби. За да не се получи смесване и замърсяване на различни горива с вода или обратно, тубите са означени с различни цветове.

Съдът е общо название за кухо тяло, използвано за съхранение на течности, газове и насипни вещества. Съдът може да бъде отворен или затворен. Сред най-известните съдове вероятно е кофата. Тя е кръгъл съд за пренасяне и съхранение на течни вещества, но и на насипни вещества или малки предмети, обикновено с обем от няколко литра до няколко десетки литра. В миналото кофите са били основна част от домашното оборудване, особено за пренасяне на вода. Днес се използват предимно като съдове за вода при почистване.

Първоначалните кофи са произведени от дърво по подобна технология като бъчвите. Тяхната конструкция е изградена от множество дъски около кръгло дъно, стегнати с обръчи - такъв съд е наричан щиден. Изворният съд, издиган с помощта на макара, обикновено се нарича огов. В съвремието се използват кофи от поцинкована или емайлирана ламарина, и предимно кофи от пластмасови материали. Армията е използвала кофи от импрегнирано платно с текстилна дръжка. Тези кофи могат да бъдат сгънати и заемали минимално място – нещо необходимо например в танк или бронетранспортьор и др. Обикновените кофи или бидони са отворени, но понякога се наричат и съдове с капак, например когато се използват като кошчета за боклук, за съхранение на питейна вода или е необходимо по други, особено хигиенни причини.