ISO, или „Международната организация по стандартизация“, е международна организация, занимаваща се със създаване на стандарти. Най-известният стандарт сред обществеността е стандартът ISO 9001, който определя изискванията за системи за управление на качеството, но в днешно време съществуват десетки системни стандарти.

Системата за управление на качеството има своя произход през 20-те години на миналия век, когато с разпространението на серийното производство възниква необходимостта от създаване на система, която да поддържа постоянно качество на производството, без нуждата от тестване на всеки продукт. Първите публикувани принципи се появяват след втората световна война, но подходът варира в зависимост от региона (САЩ, Европа, Япония) и отделните корпорации.
Най-разпространеният стандарт стана стандартът ISO 9001, който има своя произход във Великобритания през 80-те години, когато се разпространява из цяла Европа и създава традиция на независими сертифициращи компании за проверка на съответствието му. Докато през 2000 г. повече от 60% от сертифицираните компании са от Европа, днес повечето сертификати се държат от компании от Азия.
Стандартът определя прост принцип, който гласи, че ръководството на фирмата поставя своите цели и планове в областта на качеството на своите продукти и те се реализират постепенно чрез установени процеси, чиято ефективност се измерва и следи, за да може компанията да предприеме ефективни мерки за промяна. Стандартът се занимава с принципите на управление на документацията, човешките ресурси, инфраструктурата, въвежда процеси за комуникация с клиенти, оценка на доставчици, измерване на производителността на процесите и също вътрешни одити с цел получаване на обратна връзка.
