Днес огънят е необходим всеки ден. Запалваме с него печки, цигари, работим с него на работа. Можем ли да си представим, че трябва да носим с нас два камъка и прахан всеки път, когато искаме да запалим огън? За щастие, не е нужно да мислим за нещо подобно, защото разполагаме с запалки. Една от първите запалки е изобретена от германски химик през 1823 година. Тя използва водород и е много различна от съвременните. Как изглеждат съвременните запалки, за които говорим? Нека да си кажем няколко думи за тях.
Ако искахме да характеризираме принципа на запалката като цяло, ще го опишем така – огънят възниква в резултат на запалване на поток газ или фитил, напоен с бензин. Запалването предизвиква искра, която се образува при триене в камък или чрез натискане на пиезоелектричен кристал. Пиезо... какво? Не се тревожете, ще стигнем до това. Как да разделим запалките? Според употребата - на лични и кухненски, според пълнителя - на бензинови и газови. Всеки вид има своите предимства и недостатъци, затова трябва да ги представим.
Газовите запалки са днес най-разпространени. Те се делят на презареждащи и еднократни. Презареждащите имат малък вентил в долната част, чрез който се вкарва газ в налягане в контейнера. В него газът е съхранен в течна форма. Благодарение на налягането в контейнера, е достатъчен прост вентил за изпускане. Този вентил се отваря с помощта на лост и изпуска компресирания газ. В този момент трябва да се създаде искра. Тя може да се получи по два начина. Или по класически начин, с кремък и зъбновръх цилиндър, който притискаме и завъртаме. Неговата груба повърхност искри върху камък, който произвежда искра и запалва газовия поток. Другата възможност е натискане на пиезоелектричен кристал. Този кристал е компресиран, при което йоните в кристалната решетка се доближават – така се създава заряд, достатъчен за запалване с искра. Тези запалки са страхотни с ниската си цена. Те са надеждни и много лесни за използване. Можем да купуваме по една всяка седмица, без да ни бъде тежко. Започваме да им се сърдим само при вятър, когато се угасват и използването им е почти невъзможно. Какво да правим с това?
Бензиновите запалки в това отношение са много изгодни. Вътре в тях има памук и навит фитил. В тази кухина се налива бензин, който веднага се всмуква в памука и така също в фитила. След отваряне на капачето, се вижда калъф за фитила. В този калъф има отвори за окисляване на пламъка, но същевременно играе ролята на предпазител от вятъра. Това ги отличава от газовите. Те много добре устояват на вятър, което е тяхно голямо предимство. Подобно на газовите, бензиновите също се запалват чрез искрова система, като се запалват парите на напоения с бензин фитил. Вътре в фитила има тънка медна жичка, за да бъде фитилът по-издръжлив и да не гори толкова бързо. Бензиновите запалки може да са малко по-скъпи, но гарантират сигурност, лукс и преди всичко традиция, с която са произведени.
Изборът зависи от това, какво предпочитаме . Някои хора съжаляват дори да дадат хиляда крони за качествена бензинова запалка, въпреки че тя може да издържи спокойно 10 години . По-скоро предпочитат да дават по 10 крони всяка седмица за еднократна газова запалка. В крайна сметка обаче, бензиновата излиза по-евтина . Освен това е устойчива на вятър и нейната здрава конструкция издържа на удар. Единственият недостатък е, че сместа бързо изгаря и трябва да се попълва. Какъв е най-добрият избор за оцеляване в природата? Ами ако кажем, че нито една от тях? Бензиновата винаги изглежда като по-добър избор. Но можем да изберем специална нагреваема запалка , която работи с газ. Тя се насочва под високо налягане към нагорещена бобина. Тези запалки са чувствителни към замърсяване, но много надеждни при вятър и влага . Изберете според нуждите и няма да останете разочаровани.


















