Първите хора палели огън с помощта на две пръчки или пръчка и парче дърво. Те ги натривали толкова дълго, докато повърхността не се нагрее достатъчно. След това на мястото слагали трут и с помощта на духане разпалвали огъня. Напредъкът в паленето на огън бил изобретението на кремъчен камък от два камъка. Едва след това се появили кибритите или също така съчките. Може би ще се учудим колко стари са кибритите. Книга от 950 година, разказваща за китайска династия, говори за помощни средства за запалване на външни лампи. Това било парче дърво на единия край покрито със сяра. Този край се вкарвал в огъня и след това самовъзпламенявал. Благодарение на това светлината между лампите се разпространявало много лесно. Това били началата на първия кибрит. Как действа днес и какво имаме на разположение?

От миналото до настоящето

През следващите почти хиляди години най-добрите умове в света се опитвали да модернизират кибрита, така че да се запали и без присъствието на друг огън. Това успяло през 1848 година на професора по химия от Франкфурт Рудолф Бьодгер. Обаче нямало интерес към изобретението в Германия, затова го продал в Швеция. Тогавашният кибрит не се различавал по форма от днешния. Това било дълго парче дърво със запалителна смес на края. Тази смес обаче обикновено съдържала бял фосфор или фосфорен сулфид. Така с кибритчето можело да се запали върху всяка твърда и груба повърхност, което било голямо предимство - с изключение на самия бял фосфор. Неговата токсичност и честото отравяне на работниците в заводите довело до забрана на производството му. Днешната запалителна смес на кибритите съдържа калиев хлорид, антимонов сулфид, сяра, оцветител и смляно стъкло. Смляно стъкло? Да, то придава необходимата грапавост на повърхността. За запалване е необходим партньорски компонент - кибритената кутийка на кибрита. Това кибритено покритие се състои от червен фосфор, свързващо вещество и смляно стъкло. На практика това работи така, че силно се натиска към кибритената кутийка, на мястото на контакт се създава температура от 200 до 1000 градуса по Целзий, което е достатъчно за запалване на сместа на кибритчето. Самото дърво е подсилено с парафин, което улеснява горенето. Идеален помощник, нали? Но какво, ако кибритите се овлажнят?

Влажността решена

Най-големият враг на кибритите е влажността. Самото дърво не се притеснява толкова, но когато се овлажни кибритената кутийка или края на кибрита, има проблем. Вероятно затова те не са много използвани за оцеляване в природата. Освен ако не са съхранявани в водоустойчиво калъфче, но дори и на това не може да се разчита. За щастие има кибрити, които могат да се запалят на всичко, което е грубо. Например стена, камък и така нататък. Това е нещо като малко връщане към първоначалните кибрити, но без опасния фосфор. Така се премахва нуждата от кибритената кутийка и можем да използваме кибрита без проблеми. Докато не овлажни самият кибрит или няма силен вятър. Такива условия наистина не са подходящи за кибритите, поне за обикновените.

Вятър и вода? Никакъв проблем…

За такива ситуации са били изобретени аутдор кибрити. Те имат запалим покритие по ¾ от дължината си. След запалване започват да горят със силен пламък, който не се спира дори от вятър. За целите на оцеляването тези кибрити са страхотни. Избирайте така, че да използвате техния потенциал. У дома за камината достатъчно са обикновените кибрити, извън природата със сигурност ще оценим тези устойчиви на вятър. Какъвто и да е случаят, това е много безопасен и полезен елемент. Без запалване не се случва пожар, което предоставя безопасност дори при падане или при по-високи температури.