Термос за храна или също така термос за носене на храна е съд, който може да запази ястието топло дори за няколко часа. Първият термос е създаден още през 1892 година, когато е изобретен от сър Джеймс Дюар, който тогава работи в университета в Оксфорд. Въпреки че този негов изобретение тогава не е било необходимо за храна или напитки, а за неговите химически опити, термосът скоро става популярен сред обществеността и намира своето незаменимо място в домакинствата. Как работи такъв съд? И какви възможности имаме днес на разположение?

Избавете се от въздуха

Класическият едностенен съд, купа или тенджера са неподходящи за пренасяне на термично обработена храна, защото неговата температура се запазва само за много кратко време. Тук идва ред на термоса за храна, който, за разлика от обикновения съд, има двустенно изпълнение. Пространството между двете стени е изсмукано, за да се създаде вакуум, който практически не провежда топлина.

В обикновената среда възниква физическият ефект, известен като топлообмен, който използва вибрациите на частиците за изравняване на температурата между предмета (в нашия случай храната) и неговата околност. И тъй като затоплената храна обикновено е по-топла отколкото околната среда, това означава неизбежното й охлаждане.

От друга страна, във вакуума няма частици, затова вакуумът не провежда топлина. Охлаждането на ястието бурно се забавя, а това става още по-скоро чрез влиянието на капачката и също така прехода между капачката и самото тяло на термоса, което естествено е най-слабото звено на цялата система.

Вътрешната стена на термоса обикновено е полирана и така е частично елиминирано предаването на топлина чрез излъчване. Първоначалните технологии за производство на "дьюарка" обаче бяха прекалено сложни, затова се премина на различни технологии и материали. Първоначалната вътрешна стена (в случая на Дюар месингова) беше заменена със стъкло.

Термоси за храна – постепенно развитие

Стъклото в термосите макар че беше (и все още понякога е) закалено, което означава, че рискът от порязване беше много нисък – от друга страна, термосите съдържащи стъкло са много уязвими на механични повреди. Достатъчно беше малко падане и стъкло в термоса да се счупи. Достатъчно беше "просто" да се напука. И изведнъж не можехме да говорим за термос, защото напуканото стъкло означава само едно – край на вакуума.

Днес предпочитаме да се върнем към добрия стар дизайн на термоса, но вместо Дюаровия месинг имаме по-подходящ, модерен материал – неръждаема стомана. Тя елиминира проблемите с напуканото стъкло и едновременно подобри изолацията.

Конструкция на термосите за храна

Различните термоси са по вид много сходни. Що се отнася до дизайна, производителите експериментират с матови или обратно лъскави повърхности и различни цветове, но в огромната част от случаите става въпрос за съд с цилиндрична форма с капачка. В случая на термосите за храна, става повече дума за цилиндри "плоски", т.е. в сравнение с термоси за напитки по-ниски и с по-голям диаметър. Това е заради по-добро вадене на храната и да не остават остатъци.

Неръждаемата стомана е идеален материал за термоси, главно заради своята здравина и податливост. Освен това се полира добре, така че вътрешната страна по-добре отразява излъчването.

На горната част на термосите обикновено се намира завинтваща се капачка, под която се намира пространство за съхранение на храна. Както бе посочено, термосите на различни производители са снабдени с различни повърхностни обработки. Те могат да бъдат шлифовани или покрити със слаб слой гума или пластмаса. Такава повърхност улеснява манипулирането.

Ако при избора на термос за храна търсите качество, имаме добри новини – за наистина качествен термос не е нужно да доплащате много повече относно този по-малко качествен. Все пак това е видимо и в нашия асортимент, където за отделните модели термоси говорят вече имената на техните производители, сред които са такива величини като Esbit^® или Stanley^®.