"Косата“ (чешкият прякор на "Sa vz. 58", бел. прев.) не е „Калашников“: как се различава "Sa vz. 58" от "AKM"

Подобен силует, същият калибър 7,62 × 39 mm и десетилетия траещо недоразумение. Оръжието "Sa vz. 58" обаче не е чехословашка версия на "Калашников": използва различна бутална система, различен метод за заключване на затвора, както и собствени решения на корпуса, пълнителите и елементите на управление. Нека поставим "косата" до тогавашния "АКМ" и да видим защо тя е по-лека, в какво е по-добре управляема и къде съветският конкурент може да ѝ отвърне с удар.

Да наречеш "Sa vz. 58" клонинг на "Калашников" е сигурен начин да подразниш чешкия стрелкови патриот. И то с право. Външната прилика на двете оръжия може да подведе някого да ги сложи в една категория, но под повърхността те работят на значително по-различни принципи.

Объркването дългосрочно се подхранва и от филмовото изкуство, в което "косата" на няколко пъти замества някой от вариантите на калашников. Известен пример е филмът Lord of War, на български „Цар на войната“, с участието на Nicolas Cage в главната роля.

Член на иракските ВВС стреля с АК-47 по време на тренировка през 2011 година. АКМ, сравняван в статията, представлява модернизираната версия на същото семейство оръжия. Снимка: U.S. Air Force / Staff Sgt. Levi Riendeau, public domain. Редактирано – изрязване и промяна на размерите.

При това разликата е очевидна още преди разглобяването. Достатъчно е да вземете и двете оръжия в ръка: Sa vz. 58 изглежда по-лек, по-субтилен и по-маневрен. След разглобяването става категорично ясно, че освен същия калибър и основната концепция, двете системи имат общо съвсем малко.

Семейството на оръжията АК обаче включва множество версии, лицензирани продукти и различно успешни клонинги. За да не сравняваме неопределена "коса" с "калашников“, на "Sa vz. 58" ще противопоставим конкретно съветския "АКМ". Това е неговият пряк съвременник – "Sa vz. 58" е въведен през 1958 г., а модернизираният "АКМ" една година по-късно – и едновременно с това става въпрос за най-разпространеният вариант на калашников калибър 7,62 × 39 мм.

СЪВЕТ: Коса, Скорпион, помпичка: Разбирате ли се от стрелковия жаргон?

Sa vz. 58 е по-лек и по-компактен от AKM

Първата разлика се състои в теглото и размерите. Sa vz. 58 е по-лек и по-къс от съветския си конкурент. В основната си версия тежи 2,91 кг, докато при AKM обикновено се посочва приблизително 3,1 кг. Разликата от почти двеста грама не е незначителна. Ще я усетите дори при обикновена манипулация с оръжието.

Още по-голямо значение има по-ниското основно тегло в момента, когато започнете да добавяте аксесоари. Колиматор, монтаж, фенер или заглушител могат доста значително да повлияят на общото тегло на оръжието. Затова "косата" тук започва с определено предимство.

Разлики намираме също и в дължината на оръжията. Sa vz. 58 P с фиксиран приклад е с дължина 845 mm, докато при AKM е 880 mm. Докато десантната версия със сгъваем приклад, при "Sa vz. 58 V" е дълга 845 mm с разгънат и 636 mm със сгънат приклад. AKMS, тоест сгъваемият вариант на AKM, е с дължина приблизително 920 mm с разгънат и 655 mm със сгънат приклад.  

Няколко сантиметра може да не изглеждат като нещо съществено. Но след това, когато на оръжието монтирате компенсатор, дулно спирачно устройство или залушител, изведнъж осъзнавате, че то вече не се побира в оригиналния транспортен калъф.

Когато вземете Sa vz. 58 и AKM в ръцете си и ги сравните един до друг, разликата е очевидна. "Косата" изглежда по-финна и благодарение на по-ниското тегло и по-късата конструкция, е по-лесна за манипулиране.

Фрезован корпус контра пресован корпус на затвора

Следващата съществена разлика се състои в начина на производство на корпуса на затвора. Често ще срещнете и термина тяло на оръжието, което в този случай е доста подходящо. Това е важна част, при което от качество на изпълнението й зависи много.

Цевта, прикладът и пистолетната ръкохватка са прикрепени към корпуса на затвора и вътре е разположен спусковият механизъм. При това нито едно от сравняваните оръжия няма отделна горна и долна част на затворната кутия, като оръжията от семейството AR-15.

• При АКМ корпусът е пресован от ламарина и отделните компоненти в него са закрепени чрез заваряване или нитоване. Тази технология значително се е развила особено по времето на Втората световна война. Тя позволяваше евтино и бързо производство при запазване на необходимата устойчивост.

• Корпусът при Sa vz. 58, за разлика от този при АКМ, е изработен при прецизно отливане на метал, който впоследствие е доведен до окончателната си форма чрез фрезоване. Процесът на производство е по-сложен, но същовременно и по-точен и в резултатът на това се получава много солиден корпус. В сравнение с нитованите и заварените ламарини на AKM, той изглежда по-надежден.

Еърсофт репликата на AK-47 от G&G Armament запазва характерния силует на оръжията от семейството на Калашников. Именно външната прилика на различните конструкции може да допринася за неправилното им определяне. Снимка: Brian nairB / Wikimedia Commons, CC BY 2.0. Променено – промяна на размери и формат.

От фрезована версия при AK-47 към пресованa версия при AKM

Първите серийно произвеждани AK-47 са използвали пресован корпус но в началото съветските коструктори не са успели напълно да овладеят тази технология. При повечето по-късни версии на AK-47 те преминават към фрезовани корпуси, подобни на тези, които се използват при Sa vz. 58. К пресуването те вече успешно са се върнали с появата на модернизирания AKM.

AK-47 с обработен корпус беше значително по-тежък. В зависимост от конкретния модел, разликата в теглото спрямо Sa vz. 58 можеше да достигне почти един килограм. А възможността да носите тежко оръжие, вместо още един килограм боеприпаси, в бойна ситуация не е за пренебрегване.

С течение на времето стана ясно, че от гледна точка на надеждност и дълготрайност и двете производствени технологии са на много добри и в основата си на сравнимо ниво. Условието, разбира се, е спазването на правилните производствени процеси. Това обаче не винаги беше спазено, имайки предвид броя на страните и на заводите, в които са се произвеждали оръжията от съветски модел.

Сгъваем и фиксиран приклад: "Kosa" разчита на лесна замяна

Още малко ще останем при корпуса на затвора, към който наред се прикрепя прикладът. И точно тук се сблъскваме с друга важна разлика. Sa vz. 58 използва същото тяло за пехотната версия P (латинско "P", от "пехотна версия, бел. прев.) с фиксиран приклад, по войнишки жаргон наричан с прякор "гребло" (поради приликата му с гребло = на чешки "Pádlo", бел. прев) и за десантната версия V ("Výsadek" = на чешки десант, бел. прев.) със сгъваема раменна подпора.

При Калашников са корпусите за неподвижен и сгъваем приклад решени различно. Това важи както за АК-47, така и за неговата сгъваема версия АКС-47, както и за по-късните вврсии АКМ и сгъваемия АКМС.

Ако не сте сигурни, дали искате Калашников с фиксиран или сгъваем приклад, е добре да решите този въпрос предварително. При Sa vz. 58 прикладът може лесно да се смени след отвиване на един единствен винт. При Калашников такава смяна не е възможна.

Сгъваем приклад Sa vz. 58 контра AKMS

Самият сгъваем приклад е история сама по себе си. При Sa vz. 58 след натискане на бутона от долната страна на шарнира, прикладът се огъва на дясната страна на оръжието. Сгъваемите приклади на AKS-47 и AKMS, от друга страна, са вдъхновени от конструкцията на немския автомат MP 40. Заедно с това са приели и най-големия ѝ недостатък – тенденцията мястото на сглобката с времето да се разхлабва.

Малък луфт в мястото на съединението може да се получи и при Sa vz. 58. Обикновено обаче проблемът се решава със смяна на някои вътрешни части. При AKS-47 и AKMS ремонтът е по-сложен. Прикладът се състои от шарнир намиращ се до корпуса, два стоманени кръгли профила и сгъваема пета, следователно цялата конструкция съдържа повече подвижни връзки.

Различните страни, произвеждащи свои собствени варианти на Калашников, решаваха проблема със сгъваемия приклад по различен начин. Затова източногерманските, полските или унгарските версии се различаваха по конструкция и удобство при използванеа. Някои от тях бяха дори по-малко удобни от оригиналния съветски сгъваем приклад.

Иракските войници от 92-ра бригада по време на обучение в базата Кемп Тажи през 2016 г. Въпреки че първоначалното описание на снимката говори за обучение с AK-47, войникът на преден план държи Sa vz. 58 V – показателен пример за честото объркване на двете оръжия. Снимка: Sgt. Joshua E. Powel / US Army, public domain. Променено – изрязване, промяна на размерите и формата.

Фиксиран приклад: Дървен или смес от талашит 

При фиксираните приклади няма много за решаване. При калашников обикновено те са дървени. По-старите и колекционерски по-интересните приклади при Sa vz. 58 са произвеждани от буково дърво, докато по-новите и много по-често срещани варианти използват дървени стърготини, пресовани с формалдехидна смола. Това не е най-красивото решение, но прикладът добре издържа на влага и производството е евтино.

И в двата случая, фиксираните приклади са относително комфортни и предлагат добър прицел. Това определено не може да се каже за сгъваемите приклади от онова време.

Задържането на затвора: Практическо предимство при Sa vz. 58

Мястото, където Sa vz. 58 печели по всички фронтове, представлява задържане на затвора. След изстрелване на последния патрон, затворът остава в задно положение. Задържането се активира от удължената част на подавача на празния пълнител, така че стрелецът веднага разбира, че патроните са свършили.

Въпреки че оръжието няма отделен лост за освобождаване на затвора като при AR-15, но той може да бъде закупен на вторичния пазар допълнително и монтиран. След поставянето на пълния пълнител стрелецът може да освободи затвора директно чрез този лост, което улеснява и ускорява презареждането. В оригиналната версия е необходимо отново да се използва лоста на болтовия носач.

СЪВЕТ: От Škorpion vz. 61 до EVO 3: Как се развиваха чешките картечни пистолети

Застава: Затвор задържана от подавач

Известен опит за решаване на този недостатък на платформата AK са югославските пушки Zastava. След изстрелването на последния патрон, затворът се спира върху самия подавач на пълнителя. След като стрелецът извади пълнителя, затворът вече не се задържа и той "пада" в предна позиция.

Системата поне предупреди за празния пълнител и намали риска от така наречения „изстрел на мъртвия човек“, т.е. ситуация, при която стрелецът натиска спусъка и оръжието само щраква на празно. Все пак не ставаше въпрос за истинско задържане на затвора, защото затворът не се задържаше в задната позиция от механизма на оръжието.

Къс контра дълъг ход на буталото

Буталната система също се различава значително. AKM използва традиционнно бутало с дълъг ход, което е здраво свързано с носача на затвора. При Sa vz. 58 буталото е самостоятелно и извършва само кратък ход.

От гледна точка на надеждността, и двете системи са приблизително еднакви. Предимството на Sa vz. 58 обаче е значително по-ниското тегло на движещите се части. Това се отразява положително на усещането за отката и на поведението на оръжието при стрелба. Освен това, самостоятелното бутало може да бъде по-лесно заменено в случай на повреда, отколкото целия комплектът бутало и носач на затворния блок при АКМ.

Различни начини за заключване на затвора

Запорната система е друг елемент, при който инженерите са избрали съвсем различен път. Може да се каже, че от гледна точка на заключването на затвора, за разлика със Sa vz. 58, АК много повече прилича на платформата AR-15. Използването на люлеещa се затворна глава вместо ротационно заключване на затворната глава е много необичайно за оръжие от този тип. 

Частично разглобен Sa vz. 58 P. След свалянето на капака и изваждането на затворния механизъм се ясно вижда откритата конструкция на оръжието която е значително по-различна от системата AKM. Снимка: Jan Hrdonka, public domain. Адаптирано – промяна на размерите и формата.

От гледна точка на надеждността може отново да се каже, че и двете системи функционират без проблеми дори при трудни бойни условия. Теоретичното предимство на Sa vz. 58 е по-голямата „отвореност“ на цялата система. Капакът на затвора, който между другото е едно от малкото пресовани изделиия от ламарина на самото оръжие, покрива само задната част на корпуса. Това теоретично намалява риска от засядане при изхвърляне на гилзата и същевременно улеснява достъпа до механизма при решаване на възможни проблеми.

Това обаче има и своята отрицателна страна. След като "отвореност" на системата улеснява изхвърлянето на гилзи и достъпа до механизма, също така позволява по-лесното проникване на замърсявания във вътрешността на оръжието.

За любителите на стрелбата отворената конструкция има още един недостатък. На горната страна на оръжието липсва достатъчно дълга непрекъсната повърхност за монтиране на Picatinny шина и за монтиране на оптика. При Sa vz. 58 обикновено сте ограничени до колиматор или prism scope. По-дългата оптика изисква страничен монтаж, при което при някои решения изстреляните гилзи понякога могат да „звънят“ по нейното тяло.

Прочетете повече: Калаш или AR-15: Как да изберете полуавтоматична пушка

Румънската пушка серия WASR, основана на платформата AK, оборудвана с монтажна шина и оптически прицел. Специализирани монтажни решения позволяват оборудване с оптика и на оригиналните конструкции без стандартна горна шина. Снимка: Noah Wulf / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0. Променено – промяна на размерите и формата; променената версия е публикувана под лиценз CC BY-SA 4.0.

Предпазител и превключвател на режим на стрелба

Предпазителят на оръжията AK не се нуждае от представяне. От първите модели на AK-47 до днес той си остава почти същият. Това е ламаринен пресован детайл от дясната страна на оръжието, който в обезопасено положение служи също и като прахозащитен капак.

Определено е значително субективно дали това решение е по-подходящо за стрелеца в сравнение със значително по-малкия превключвател на режима на стрелба при Sa vz. 58, който се върти на 90 градуса. Много стрелци ценят, че когато е в безопасен режим, лостчето сочи перпендикулярно надолу и леко „пречи“ на показалеца на стрелящата ръка. По този начин стрелецът го усеща и лесно разпознава неговото положение и по този начин може да отблокира оръжието, без да се налага да търси лостчето с поглед.

Алуминий контра стомана: Разлики между пълнителите

Практично предимство при Sa vz. 58 са неговите пълнители. За разлика от пълнителите на АКМ, те не са изработени от щампована стоманена ламарина, а от алуминиева сплав. Благодарение на това те не само са много по-леки, но и нямат тенденция да ръждясват.

А и какво да си говорим, редовното почистване на пълнителите не е нещо с което всеки стрелец се занимава редовно. Това може да бъде проблем, защото правилната функция на пълнителя е абсолютно ключова за надеждността на цялото оръжие. Първоначалните военни боеприпаси с корозивни капси допълнително причиняваха много бърза корозия на стоманените части на оръжието, които са изложени на газовете.

Стоманен пълнител за АК-47 с видими следи от износване и повърхностна корозия. Пълнителите за платформата АК са изключително здрави, но в сравнение с алуминиевите пълнители на Sa vz. 58 имат по-голямо тегло и изискват защита от корозия. Снимка: Todd Huffman / Wikimedia Commons, CC BY 2.0. Обработено – изрязване, промяна на размерите и формата.

Sa vz. 58 контра AKM: В какво едното оръжие превъзхожда другото?

Би било несправедливо да се твърди, че Sa vz. 58 е непременно по-добър от платформата AK. Не е така. Той е различен, много по-различен. Може да се каже, че е своеобразен. Някои хора го предпочитат, а други не. Всяко от двете оръжия има своите предимства и слаби страни, които на един стрелец могат да импонират и друг да откажат от покупката.

Платформата AK също не остана на място. Допълнителното развитие доведе до AK-74 и след няколко други етапа и до днешния AK-12. Приблизително с 15 години по-младият AK-74 използваше пълнители от синтетични материали, а неговият сгъваем вариант AKS-74 предложи по-удобна форма на приклада с по-добра повърхност за прицелване в сравнение с AKMS. Преминаването към калибър 5,45 × 39 mm намали откатa и теглото на носените боеприпаси, което допринесе за по-доброто поведение на оръжието. Но с това обаче вече говорим за друга генерация на конструкцията.

Същественото е, че Sa vz. 58 може да се изправи лице в лице срещу АКМ – или по-скоро дуло към дуло – и в пряко сравнение със сигурност не се губи. С по-ниско тегло, прихващане на затвора или лесна смяна на приклада, "косата" има предимство. АКМ, от своя страна, отвръща с по-просто серийно производство, наличност на резервни части и пълнители, както и това че те са изключително масивни.

И двете оръжия доказаха своите качества през десетилетията на служба. След това всичко зависи главно от потребителя, кое от тях му допада повече.

Четете нататък: Не искате AR-15 или AK? Това са най-добрите алтернативи