Как да оцелеем в планината

Дали разглеждате планините на снимки или на живо от долината, сигурно ще се съгласите с нас, че те почти никога не изглеждат опасни. Напротив, към тях ни привличат чистият въздух, перспективата за красиви гледки, синьото небе, зелените долини и прекрасната, девствена природа. Въпреки това времето направо в хълмовете е коварно и може да се променя всяка минута. Малко като нощта и деня на екватора.

Планините у мнозина от нас подбуждат желанието да се стегнем, идеално още днес, и с раница на гръб да се отправим на път. Но именно в планините повече отколкото на други места важи максимата, че късметът е на страната на подготвените. Тези, които се осмеляват да се изкачат там без подготовка, могат да платят за своята неразсъдливост поне със здравето си, а в най-лошия случай дори с живота си.

Първото условие за достигане на върха е физическата годност, но освен това трябва да сте устойчиви и психически. Това всъщност е най-важното. В опасност можете да мобилизирате липсващата физическа сила по-лесно, отколкото психическата. Как да оцелеете в планините е комплексна тема, която е много над рамката на тази статия. Но тук можете да научите основите.

Как да дефинираме планини

Планините са геоложки образувания, които формират ландшафта и превъзхождат по-ниските георелефи. Накратко казано, планините се срещат там, където височината над морското равнище в ландшафта се увеличава. Още от момента, в който се научим да говорим, ги разпознаваме сигурно. Но преди да натрупаме първия реален опит с тях, трябва да знаем какво да очакваме от тях.

Планините могат да се дефинират и чрез внезапни промени в климатичните условия. Изведнъж можете да преминете от скали на сняг, от почти субтропичен климат в студ и от слънчево в бурно време. Затова е препоръчително оборудването за планината да е винаги малко по-голямо в сравнение с придвижването в низините.

Рискове, които ни заплашват в планините

Преди да поемем към планината, трябва да сме наясно с рисковете, които ни заплашват там. Първото правило е - ако е възможно, не тръгвайте сами. Винаги е по-добре, когато има кой да предостави или извика помощ, ако на някого от вас му се случи нещо. Разбира се, всички сме чували за случаи на взаимно свързани катерачи, когато на единия му се е подхлъзнал кракът и е повлякъл другия в бездната, но такива нещастни случайности са редки и в преобладаващото мнозинство от ситуации в планината просто е по-добре да се предприемат действия от двама, отколкото от един.

Първият риск, който може да ви заплашва в планината, е нестабилният терен. Смъртната опасност горе може да бъде причинена от простия факт, че на някой стръмен склон или замръзнала повърхност ще загубите основа под краката си. Трябва да сте подготвени и за силни пориви на вятъра, и ако не сте сигурни, че ще можете да преминете даден участък, по-добре е да предположите, че няма да успеете.

Очаквайте опасности и навсякъде, където изглежда, че няма опасност. И ако се отправяте на няколкодневен поход, определено избягвайте движение през нощта. Спестеното време не си струва. Напротив, по-добре е още на светлина да си намерите подходящо място за бивак и да се „настаните“. В нашите чешко-словашки условия обаче не е необходимо да бивакувате толкова често, ако добре планирате маршрута. Спокойно си позволете планинска хижа, пансион или поне къмпинг веднъж на няколко нощи.

Що се отнася до опасностите, определено не трябва да се подценява променливото време, което в планините се среща значително по-често отколкото в равнините. Спокойният вятър може изведнъж да се превърне в буря, бели облаци да се превърнат в снежна буря, слънчевото време в дъждовно. За тези възможности трябва да имате готово съответното оборудване (разбира се, според конкретния сезон през годината).

Сняг и лавини

От есента до пролетта в планините дебне поне още една опасност, която в низините определено не съществува. Тази опасност са лавините. Белите върхове на планините са красиви отдолу, но ако масата сняг е точно над вас, бихте предпочели да изчезнете възможно най-бързо.

Лавините могат да бъдат предизвикани дори само от шум, но за тяхното движение могат да допринесат и други фактори, като структурата на снега („идеално“ нов сняг върху заледената основа) и околната температура (особено когато наближава размразяване).

Пред лавините се защитавайте превантивно. Това означава, че избягвайте рисковите области. Рисковите области са тези с висок наклон или изпъкнала форма, както и области с прясно навалял сняг. Структурата на снега можете лесно да разберете, като например използвате туристическа щека, за да „пробивате“ сонда. Но ако не сте сигурни как да се справите с резултатите от вашето малко проучване, по-добре да избегнете тези области дори и ако трябва да направите по-голям завой.

В сутрешните часове избягвайте също така прекалено слънчевите области. Слънцето повишава температурата на околността и по този начин създава опасно топящ се горен слой сняг. Ако е възможно, движете се в колкото се може по-неравномерна територия. В такъв случай ходенето е макар и по-трудно, но има и по-малка вероятност от свлачище на сняг. Същото важи за залесени райони. Въпреки че и тук съществува определено ниво на опасност.

Когато лавина се стовари върху вас.

Какво да правите, ако лавината вече се спуска към вас? Опитайте се да ѝ се махнете от пътя възможно най-скоро – и не като бягате надолу пред нея, а изберете една от страните и се опитайте да стигнете възможно най-далече до края, преди лавината да ви удари. Ако имате късмет, ще я избегнете напълно. В противен случай е вероятно да не ви удари основната струя от спускащия се сняг и така ще имате по-голям шанс за оцеляване, отколкото в средата на лавината.

В рисковите области е добре да носите лавинен предавател, благодарение на който планинската служба има шанс да ви намери по-бързо, отколкото да се задушите под масата сняг.

А пукнатините?

Друго опасност, която ни дебне в планините, са цепнатини. Това не е чак толкова случаят с чешките планини. Но просто общо казано, цепнатина се определя като естествен отвор в ледник. Отворените цепнатини са опасни, но на терен сравнително лесно се забелязват. По-лоши са цепнатини, покрити с тънък леден мост. Ако не сте сигурни в терена, на който стъпвате, по-добре е да заобиколите района или да се върнете в безопасността на низините и долините.

Ако вече паднете в цепнатината и не можете сами да се изкачите нагоре и нямате въже, не изпадайте в паника. Ако имате мобилен сигнал в района, нещата са във ваша полза. Достатъчно е да споделите местоположението си с някого долу. Въпреки това, както вече споменахме, е по-добре да поемете на пътешствие поне в двама. И дори и така е по-подходящо да уведомите някого долу за планирания си маршрут. Ако престанете поне веднъж на ден да поддържате връзка и телефонът ви остане без отговор, това е сигнал за човека долу, че трябва да алармира планинската служба.

Ако ви очаква нощ в цепнатината, опитайте се да съберете поне малко дърва там долу, за да запалите огън. Разбира се, при условие че няма опасност да стопите снега и да ви затрупа лавина. Цепнатините имат поне едно предимство в сравнение с отворената равнина – в тях духа по-малко. Затова те действат като естествен бивак (за това, как да построите бивак в природата, вече сме писали). Освен грижата за основните си нужди, като хранене и спане, опитайте се да хвърлите извън цепнатината парче цветна тъкан, за предпочитане прикрепена към клон или туристическа щека, за да не бъде отнесена през нощта. Контрастната тъкан може да помогне на планинската служба за по-бързото ви откриване.

Бивакуване

Бивакуването е по същество аварийно преспиване в импровизиран подслон. В планините може да ви бъде по-полезно, отколкото където и да е другаде. Подслонът го изграждайте така, че да бъде възможно най-дискретен и ако е възможно, да бъде изграден от природни материали, които ще намерите наоколо. С увеличаване на надморската височина постепенно ще изчезват възможности като клони, трева и иглолистни клонки и все повече ще трябва да разчитате на камъни или сняг.

За бивакуването в природата можете да прочетете повече тук.

Заключение

Планините са със сигурност красиви, но колкото по-далече и за колкото по-дълго време се отправяте, толкова по-специализирано оборудване трябва да вземете със себе си и толкова повече превантивни мерки трябва да предприемете, преди да потеглите на път. Основата е да уведомите някого долу къде отивате. И да вземете със себе си поне един приятел, на когото имате доверие. Вземете със себе си екипирана аптечка и кутия за последно спасяване, но също така и материали за палене на огън. Възможността да се намирате в критична ситуация поне в импровизирана топлина и сухота е жизненоважна за оцеляването.