Легендарната пушка Mosin-Nagant

Пушката Мосин-Нагант придружава не само Русия (и нейният по-късен наследник Съветският съюз) през редица исторически събития. Тя присъства в руско-японската война, Първата световна война, Зимната война и получава признание дори в рамките на Втората световна война. Благодарение на своята проста и надеждна конструкция, пушката е харесвана от голям брой войници и колекционери.

Остарял Бердан

Историята на легендарната пушка Мосин-Наган започва да се пише много години преди нейното официално възникване по време на руско-турската война. Тази война, която се провежда в периода 1877-1878, значително допринася за развитието на тази легенда. Въпреки че конфликтът бушува само година, руските войници осъзнават, че що се отнася до качеството и ефективността на пушките, остават на по-задна позиция.

Въоръжени с остарелите еднозарядни пушки Бердан, на бойното поле те трудно можеха да се равняват с турските войници с по-модерни пушки Уинчестър. Бързите и мощни повторяеми пушки Уинчестър затъмниха тромавите пушки Бердан почти във всички отношения. Командирите добре осъзнаваха тази неприятна действителност и затова естествено възникна идеята за преоръжаване и разработка на съвсем нова пушка, която да отговаря по-добре на нуждите на модерното бойно поле.

Първи стъпки

Неудовлетворителната ситуация доведе през 1882 година до създаването на специална комисия, която трябваше да намери подходящ заместител на пушките Бердан. Комисията разгледа както чуждестранни, така и местни конструкции, но в продължение на години не успя да намери модерна пушка, която да осигури на руските войници превъзходство на бойното поле. Ситуацията се промени чак през 1890 година, когато на комисията бяха представени три предложения на конструкторите: Сергей Иванович Мосин, белгийските оръжейници Леон и Емил Наган и капитан Зиновиев. Все пак за окончателно разглеждане бяха избрани само предложенията на първите двама споменати конструкци.

Пушката Мосин-Наган е наследник на остарялата пушка Бърдан.

Мосин или Нагант?

Комисията хареса преди всичко предложенията на Мосин. Неговата пушка беше точна и лека, проблемът беше само с механизма, който беше недостатъчно защитен от замърсяване. Възможността беше използвана от братята Наган, които подобриха пушката с добавянето на капак на пълнителя. По този начин оръжието стана много по-надеждно. Освен това беше направена и корекция на патронния захват и подаващата пружина. След като се решиха първоначалните проблеми, нищо повече не пречеше на завършването и включването на пушката Мосин-Наган в арсенала. Единствено оставеше малко съдебно затруднение.

Жалба към царското правителство

Развитието на пушката за съжаление не мина без допълнителни неприятности. Емил Наган се чувстваше измамен относно разработката на новата пушка и изискваше същата сума, която получи Мосин за разработката на пушката. Общо ставаше въпрос за 200 000 рубли (приблизително 73 милиона крони), които Мосин получи за своя прототип. Царят в крайна сметка отстъпи и въвеждането на пушката Мосин-Наган стана без по-големи затруднения.

Тричертова пушка модел 1891

Поради възможен спор между двамата конструктори, пушката беше обозначена като Трилинейна пушка, което се отнася за нейния калибър. Линията е стара руска мярка. Една линия е 0,1 инча, а три линии съответстват на 0,3 инча. В превод на милиметри три линии са равни на 7,62 мм. Името на Мосин беше добавено към името на оръжието чак през 1924 година. Конструкторът Мосин за съжаление не доживява въвеждането на името му в названието на пушката. Подобно беше и с Наган, чието име не беше използвано в Русия за обозначаване на пушката.

Производство в Русия и Франция

Производството на първите екземпляри на Тричаркова пушка не се осъществяваше само в Русия. През декември 1891 г. беше сключен договор за доставка на 503 750 пушки от френската оръжейница в Chatellerault. В Русия пушката се произвеждаше в оръжейниците в Тула, Ижевск и Сестрорецк. Руските фабрики от 1893 до 1896 г. произведоха общо 1,4 милиона броя пушки Мосин-Наган.

Мосин-Наган образец 1891 пехотен

Това е първата версия на оръжието, използвана от пехотата. Моделът 1891 е произведен с калибър 7,62 мм, който разбираемо остава непроменен и за по-късните му модели. Пълнителят е неподвижен и неотстраним с капацитет от 5 патрона. За зареждане на оръжието, войниците можеха да използват както патронни ленти, така и зареждане с отделни патрони. Мосин имаше ръчна предпазителна система, като болтът можеше да бъде заключен с издърпване и завъртане на четвърт оборот. Голямо внимание беше отделено на максималната простота на конструкцията. Механизмът се състои от 7 части, а спусъкът е само от 3. 

Технически параметри на пехотната версия на пушката:

• Начална скорост: 620 м/с
  
• Обща дължина: 1306 мм (без щик), 1734 мм (с издигнат щик)
  
• Дължина на цевта: 800 мм
  
• Тегло: 3,99 кг (без щик), 4,3 кг (със щик)

Мосин-Наган модел 1891/30

Това е най-известната версия на пушката, която се базира на драгонската версия. За интерес предоставяме сравнение с оригиналната пушка.

Технически параметри модел 1891/30:

• Начална скорост: 865 м/сек
  
• Обща дължина: 1232 мм (без байонет), 1660 мм (с изправен байонет)
  
• Дължина на цевта: 729 mm
  
• Тегло: 4,0 кг (без байонет), 4,5 кг (с байонет)

Всяка е малко по-различна

Голямото разнообразие от различни варианти на пушката Мосин-Наган показва колко важна е била тя за Русия и по-късно за Съветския съюз. Без съмнение, това е флагманът на руските повторително-действащи пушки. За различните нужди на единиците са изготвени няколко версии, които се различават например по дължината си или възможността за прикрепяне на щик. Най-известната версия на пушката модел 1891/30 е изготвена също и във вариант за снайперисти с прицели PE (4х увеличение) и PU (3,5х увеличение).

• пушка Мосин-Наган модел 1891 - пехотна, драгунистка, казака
• Карабина Мосин-Нагант модел 1907
  
• пушка Мосин-Наган модел 1891/10
  
• карабина Мосин-Наган модел 1910
  
• пушка Мосин-Наган модел 1891/30
• снайперска пушка Mosin-Nagant модел 1891/30
  
• карабин Мосин-Нагант модел 1938
  
• карабина Мосин-Нагант модел 1944 г.
  
• Карабина Мосин-Наган образец 1891/59
  

Пушка Мосин-Наган е произведена в много версии.

Руско-японска война

От 8 февруари 1904 до 5 септември 1905, пушката Mosin-Nagant модел 1891 претърпява своя първи по-широк боен опит. През този период бушува Руско-японската война. Царска Русия и Японската империя се конкурират за надмощие над Манджурия и Корейския полуостров. В тази война са използвани общо 3,8 милиона броя от пушката модел 1891, които се изправят срещу японските си съперници. Въпреки че Царска Русия е победена в конфликта, нововъведената пушка се представя много добре във войната. Войниците я оценяват високо и я смятат за по-добра от японския си колега - Arisaka.

Първата световна война

Почти 9 години по-късно, пушката Mosin-Nagant се включва в един от най-големите военни конфликти в съвременната история. Появата на Първата световна война заварва руските оръжейни фабрики неподготвени. По това време в обръщение има около 4 500 000 пушки Mosin-Nagant, които обаче далеч не могат да покрият цялото търсене. Руското командване затова решава да попълни ниските наличности с пушки Winchester и малко по-малко ефективните японски Arisaka. Освен това, е подписан договор за производство на пушки модел 1891 с американските производители Remington и Westinghouse, които трябва да доставят общо 1 550 000 броя.

Мосин-Наган в служба на Австро-Унгария

Австрийската армия разполагаше с разнообразие от пленени оръжия, някои от които можеха да се използват в оригиналния си вид, а други трябваше да бъдат модифицирани. Така беше и с пушките модел 1891, които първоначално се използваха с калибър 7,62 мм. С намаляването на количеството боеприпаси, беше необходимо оръжията да се адаптират към патроните, които произвеждаха австрийските боеприпасни фабрики. Общо около 45 000 руски пушки бяха адаптирани за калибър 8 мм Mannlicher.

Зимна война

Войната между Финландия и Съветския съюз беше уникална главно защото пушката Мосин-Наган се оказа от двете страни на конфликта. Пушката по време на зимната война е станала известна най-вече благодарение на Симо Хейхе, наричан Бялата смърт, който използвал финландската версия на пушката без оптика.

Пушката Mosin-Nagant е използвана например от легендарния финландски снайперист Симо Хаюха, известен с прякора Бялата смърт.

Старо желязо? В никакъв случай.

Съветското командване планирало да замени пушките Mosin-Nagant с изцяло новите полуавтоматични пушки SVT-40, които имали за цел да поемат контрола на бойното поле. Нападението на Съветския съюз в рамките на операция Барбароса, както и по време на Първата световна война, обаче заварва Съветите до голяма степен неподготвени. Пушката Mosin-Nagant отново играе важна роля благодарение на своята простота на производство и надеждност. Вероятно най-голямо внимание привлича снайперската версия на пушката модел 1891/30. Тя е прославена от съветските герои: Василий Зайцев, Людмила Павличенко, Иван Сидоренко и чехословашката Мария Лялкова-Ластовецка.

Василий Зайцев

Зайцев стана известен със своята упорита съпротива по време на битката при Сталинград, когато за по-малко от месец и половина свали 225 войници и офицери на Вермахта. Той действаше в района до януари 1943 г., когато беше ударен от минометен снаряд, който сериозно увреди зрението му. След успешна операция той се завърна на бойното поле. Освен бойната си дейност, той се занимаваше и с обучение на нови снайперисти. За своите действия получи най-високата награда Герой на Съветския съюз на 18 декември 1942 г. За успехите на Зайцев по време на отбраната на Сталинград е заснет филмът Враг пред портите.

Людмила Павличенкова

Людмила започна кариерата си под ръководството на инструктора Василий Ковтун, с когото отбеляза първите си два победи. След разпускането на отбраната на Одеса, Людмила замина за Севастопол. По това време тя вече имала 187 убити немски и румънски войници и офицери. В рамките на битката за Севастопол тя също се срещнала с немски снайперист. Освен снайперските акции, тя участвала и в редица фронтови сражения. При едно от нападенията трябвало да застреля десет врагови войници с лек картечница. Общо Людмила имала 309 потвърдени попадения, от които 36 били вражески снайперисти. На 25 октомври 1943 г. получила отличието Герой на Съветския съюз. Не можем да пренебрегнем и успехите ѝ извън бойното поле. Людмила стана първият гражданин на СССР, който влезе в Белия дом, където беше приета от президента Рузвелт.

Снайперистката Людмила Павличенкова имаше 309 потвърдени попадения.

Иван Сидоренко

Иван Сидоренко беше разположен в рамките на битките за Москва, където частично действаше като снайперист. Постепенно започна да се специализира в снайперската дейност, успехите му бързо бяха забелязани от командването и около него бе създадена малка оперативна група. Най-вече е известна атаката, при която групата на Сидоренко унищожи танк и три трактора с помощта на запалителни изстрели. Самият Сидоренко беше раняван няколко пъти. Най-тежкото си нараняване получи в Естония през 1944 г. Това нараняване го извади от бойните действия до края на войната. На 4 юни 1944 г. на снайпериста беше присвоено званието Герой на Съветския съюз. В рамките на бойната дейност той постигна 500 потвърдени попадения и обучи повече от 250 снайперисти. Сидоренко беше най-успешният съветски снайперист на Втората световна война.

Марие Лялкова-Ластовецка

Точно както в случая на споменатото съветско трио, с пушката Mosin-Nagant се е била и чехословашката гражданка Мария Лялкова-Ластовецка. Военната кариера на Мария започва на 1 март 1942 г., когато постъпва в резервната рота на 1-ви чехословашки самостоятелен полеви батальон. Нейните умения и отлични резултати с пушката забелязва подпоручик Ярош, благодарение на когото тя влиза в курса за снайперисти. Като снайперист тя участва в боевете при Соколово и след това се включва в освободителните боеве в Украйна. Броят на успешните попадения и до днес е въпрос на спорове. Някои източници посочват до 30 убити вражески войници. През 2010 г. на Мария е връчен Орден на Белия лъв II степен.