Куршумът 9 мм Luger е сред най-разпространените пистолетни калибри в света повече от сто години. Днес той се намира в служебните оръжия на армии, полицейски сили, както и в кобурите на спортните и цивилните стрелци. Неговият път към върха обаче не беше съвсем лесен. Как възникна легендарният "Лугер", защо той постепенно измести конкуренцията и как запазва своята популярност и до днес?
„Девятка“, „Luger“, „9 Para“ и много други. Все още сред стрелците така се нарича един от най-популярните пистолетни патрони на всички времена. До позицията на най-разпространения пистолетен калибър в света обаче той не стигна веднага. Неговият път към върха беше дълъг. Днес обаче това е несравнимо най-използваният пистолетен патрон и нищо не подсказва, че в близко бъдеще може да бъде свален от трона. Нека погледнем пътя, който този вече почти 130-годишен патрон трябваше да извърви.

Модерен самозаряден пистолет с калибър 9 mm Luger. Именно този калибър днес доминира при служебни, отбранителни и спортни пистолети в целия свят.
Двадесети век беше период на огромно развитие за огнестрелните оръжия, а това важи и за боеприпасите. В началото на двадесети век пистолетите започнаха да се появяват на пазара, но много бавно. Въпреки това, не мина много време и техните предимства постепенно започнаха да изместват по-традиционните револвери. С нарастващата им популярност се наложиха и различни пистолетни патрони.
Интересно е, че до периода след края на Втората световна война много страни имаха свои собствени калибри на пистолети. Във Франция дълго време се използваше 7,65 мм Longue. Американците дълго държаха своя .45 ACP като служебен стандарт и все още го харесват и днес. В Съветския съюз 7,62×25 мм Tokarev беше златен стандарт. В Австрия разчитаха на 9 мм Steyr, а испанците пак на 9 мм Largo. Подобни примери могат да бъдат намерени много често. Но забравихме да споменем Германия.
В Германия патронът 9 мм Парабелум започва да се налага още от 1904 година.
Si vis pacem, para bellum. Може би познавате тази фраза във връзка с третата част от франчайза John Wick, но латинската поговорка „ако искаш мир, подготви се за война“ е свързана с човечеството от хиляди години.
Първият патрон под това наименование – 7,65×21 мм Parabellum – възниква като модификация на по-стария патрон 7,65×25 мм Borchardt, използван в пистолета C93 на конструктора Хуго Борхардт. Автор на този нов патрон е друг известен конструктор, Георг Лугер. Оръжието, за което го е конструирал, със сигурност го познавате също много добре – Luger Model 1900. Годината е 1897. Швейцарската армия тогава търси нов служебен пистолет и фирмата DWM, където Лугер и Борхардт работят, предлага пистолета Borchardt C93. Това обаче е голям, неудобен пистолет с не особено комфортно захващане и разпределение на тежестта. Именно това е бил импулсът за създаването на патрона 7,65 мм Parabellum.
Оригиналният патрон 7,65×25 mm Borchardt, който също както и неговия наследник имал бутилковидна гилза, бил относително дълъг, и следователно така обемната трябвало да бъде и дръжката на оръжието. Чрез скъсяването му и промяната му е бил създаден вече споменатият патрон 7,65 mm Parabellum.
Този патрон постигна с течение на времето доста добър успех и в Швейцария се използваше още през 40-те години на миналия век. На него разчитаха също Финландия и Португалия.
По отношение на патроните 7,65 mm Parabellum скоро обаче стана ясно, че тяхното въздействие не винаги е достатъчно. За това още през 1902 г. е било повдигнато искането за алтернатива с по-голям калибър. И как най-лесно да се постигне желаният резултат? Чрез модифициране на вече съществуващата конструкция. В DWM излязоха от гилзата 7,65×21 mm Parabellum, премахнаха формата й, имаща вид на бутилка, леко са я скъсили и са я снабдили с куршум с калибър 9 mm. Така се създаде 9×19 mm Parabellum.
В Германската империя патронът влезе в служба още през 1904 г. и то в императорския флот, като армията го прие заедно с пистолета P.08 през 1908 г. Така патронът влезе в служба още преди избухването на Първата световна война, по време на която бързо спечели значителна популярност. Именно тук за първи път се показа като подходящ не само за пистолети, но и за тогавашната новост – картечни пистолети. Bergmann MP 18 беше първият серийно въведен картечен пистолет, който показа потенциала на патрона 9×19 мм и извън пистолетите.

9 мм Luger патрони до пистолет в кобура Safariland Incog. Благодарение на балансираното съотношение между мощност, контролируемост и наличност, този калибър е един от най-популярните в света.
С развитието на автоматите в междувоенния и ранен военен период този патрон също започва да се разпространява. Във Финландия за него разработват отличен автомат Suomi KP/-31, в Австрия Steyr-Solothurn S1-100/MP 34, британците въвеждат автомат Lanchester, силно вдъхновен от Bergmann MP 28, и след това вече следва известният Sten Gun. А при нас? Братя Коуцки за него измислят отличния автомат ZK-383.
При пистолетите беше подобно. Вече споменатият немски Luger P.08 по-късно допълни на служба при нашите северозападни съседи не по-малко легендарния Walther P38. Финландците го използваха в пистолета Lahti L-35, испанците въведоха оръжие, силно вдъхновено от Colt 1911 в калибър 9 мм Luger под името Star Model B.
Но вероятно най-важният пистолет в калибър 9 мм Luger, поне до появата на нашия CZ 75, беше създаден в Белгия през 1935 година под името Browning Hi-Power. В неговото разработване участва още една конструкторска легенда – Джон Моузес Браунинг – и неговият белгийски колега Дьодон Саив, авторът на легендарната пушка FN FAL.
Комбинацията от висококапацитетен двуреден пълнител на пистолета Hi-Power и калибър 9 мм Luger беше по това време с няколко десетилетия напред, като в някои страни все още се използва. Например Канада, където ги произвеждаше фирма John Inglis, ги извежда от употреба едва през 2024 година. Британците и други съюзнически сили по време на войната също използваха канадски Inglis Hi-Power, произвеждани от 1944 година. Интересното е, че оригиналната фабрика FN в Херстал беше по време на окупацията през войната под немски контрол, така че Hi-Power се срещаха на бойното поле и от двете страни.
Значителна промяна настъпи след Втората световна война, особено с настъпването на стандартизацията в рамките на НАТО. Идеята, че всяка държава членка ще използва свои собствени пистолетни и картечни калибри в дългосрочен план, беше непрактична от гледна точка на логистиката и на оперативната съвместимост. Патронът 9×19 мм Luger постепенно се наложи като стандартен пистолетен и картечен калибър в страните от НАТО.
Вторият важен момент настъпи през 70-те и 80-те години. По това време на пазара се появиха няколко оръжия, обозначавани като Wonder Nine – или „чудесната деветка“. В този легендарен клуб принадлежаха нашият CZ 75, SIG P226 и също така италианската Beretta 92. Именно Beretta 92 допринесе значително за разпространението на калибър 9 мм Luger в Съединените щати. Това не беше лесен процес – американците дълги десетилетия бяха верни на патрона .45 ACP и пистолета Colt 1911.
Мнозина от тях не спират да го възхваляват и до днес заради доказаната му стойност във войните. Но с замяната на тази легенда с пистолета Beretta 92, познат в американската армия като M9, през 1985 всичко се промени. Постепенно се установи, че патронът 9 мм Luger предлага редица практически предимства, по-специално по-висок капацитет на пълнителя, по-нисък откат и по-благоприятна логистика.

Зареждащото устройство Nine Reloaded значително ускорява зареждането на пълнителите за пистолети. На снимката то се намира до патрони калибър 9 мм Luger и пистолети, използвани за спортна и отбранителна стрелба.
Популярността на патрона 9 мм Luger не е случайна. Комбинира достатъчна мощност, приемлив откат, висока достъпност на муниции и широка гама от оръжия. Въпреки това, има няколко характеристики, които в определени ситуации могат да се приемат като недостатъци.
Въпреки че 9 мм патрон Luger понякога е критикуван за високата си начална скорост и склонността да пробива целта и да причинява щети зад нея, той се възприема като златен стандарт за самозащита и за служебна употреба. Предимството му е и изключителното количество варианти, включително патрони с управляема деформация на куршума, които до голяма степен елиминират споменатия проблем.
9 мм патронът Luger е доста компактен, което позволява дори и на по-малък пистолет да има приличен капацитет. Достатъчно е само да погледнете размерите на SIG P365, Springfield Hellcat или Glock 43 и колко патрони се побират в тях. Нашите предци може би биха се учудвали на това.
Ако не броим .22 LR, 9 мм Luger вече продължително време е сред най-достъпните и евтини обичайни калибри за къси оръжия. Във всеки, макар и най-малкия магазин за оръжия, има поне няколко различни версии на този патрон.
А преди всичко спортните стрелци оценяват много лесните условия за т. нар. презареждане, тоест домашно производство на муниции на база на използвани гилзи посредством специализирано оборудване. Гилзи 9 мм Luger са широко достъпни и издържат наистина много. Просто идеален пистолетен патрон.
Ударният импулс при калибър 9 мм Luger е относително умерен и сравнително лесен за контролиране. Разбира се, много зависи от вида на амунициите и конкретното оръжие. В комбинация с неговата мощност и компактност, това е идеален компромис, който е подходящ както за пистолети, така и за автомати.
Високата начална скорост и свързаната с нея възможност за пробиване на целта вече споменахме. Второто свойство, което е свързано с този калибър, е неговата „свръхзвуковост“. Така че е малко по-сложно да се заглуши.
За наистина ефективно заглушаване е подходящо да се използват субсонични боеприпаси, които остават под скоростта на звука. Те също са лесно достъпни, но са и малко по-скъпи.
Стандартните боеприпаси 9 мм Luger със снаряди FMJ са най-често с тегло 124gr или 115gr и следователно не са сред патроните с кой знае какъв спиращ ефект. Както вече беше споменато, патронът има тенденция по-скоро да „пробие“ целта. Но също така споменахме възможността за използване на снаряд с контролирана деформация, който решава този проблем относително надеждно.
За спортния стрелец или за развлекателната стрелба по гонгове или в хартиени мишени това представлява по-скоро информация която няма някакво голямо значение. Това трябва да се има предвид само за оръжия, които използвате за самозащита.
Дребният недостатък е траекторията на куршума, когато при по-големи разстояния „деветката“ започва малко да пада. На 50 м вече може да има падане на куршума в зависимост от зареждането, от дължината на цевта и от настройката, даже и от порядъка на няколко сантиметра. На сто метра вече става въпрос за около 30 см и повече. От друга страна, повечето чешки стрелбища не предлагат по-дълги разстояния от 50 м, така че за обикновения потребител това не е проблем.
Макар че патронът 9 мм Luger започва да набира популярност на цивилния пазар едва от 80-те години на 20-и век, у нас разбира се това се случва чак след Нежната революция. Неговата популярност сред въоръжените сили обаче има доста дълбоки корени и няма индикации, че ще загуби тази позиция в близко бъдеще както в гражданския сектор, така и сред професионалистите.

