Чували ли сте някога за Arctic Circle Trail, Kungsleden или Skyline Trail? Тези преходи са едни от най-известните в района на полярния кръг. Ако ви привличат извиващи се поточета, непокътната тундра, високи планини или водопади, тогава нашата статия е точно за вас. Днес сме ви подготвили цели 7 прехода, на които можете да се отправите в арктическия регион.
Пътеката зад полярния кръг (ACT) вероятно е най-известният гренландски дълъг маршрут и един от най-старите в Арктика. Името на пътеката е произлязло от географската ѝ ширина, тъй като се намира покрай самия полярен кръг на 66,6° северна ширина. ACT се разпростира в непокътнатата арктическа тундра, която се простира от началната точка Кангерлуссуак до Сисимиут.
Предлага великолепни гледки и постепенно преминава в планински райони, когато се приближавате към Сисимиут и крайбрежието. На пръв поглед ще бъдете очаровани от разнообразието на дивата природа, редицата водни площи с прясна питейна вода и привидно безкрайното количество езера.
Недосегаемостта на пътеката, освен с прекрасната природа, носи и няколко неудобства, с които ще трябва да се справите. Поради нейната отдалеченост и много ограничената инфраструктура, се препоръчва само на опитни туристи, които вече са извършили няколко самостоятелни многодневни походи, могат добре да се ориентират и знаят как да окажат първа помощ. Практически по цялата дължина на ACT няма да попаднете на мобилен сигнал и същевременно няма никакви туристически хижи или други възможности за закупуване на провизии по целия маршрут. Ако решите, че можете да изминете целия маршрут без помощта на водач, който може да бъде нает за този маршрут, тогава наистина ще бъдете оставени напълно сами на себе си.
Ако дори и трудните условия не ви възпират, тогава ще можете се насладите на красивата област, която от 2018 година е вписана в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. По цялата дължина на ACT, вече повече от 4 200 години, се простират ловните територии на инуитите, които са донесли множество археологически находки за древното заселване на тази област. По пътя със сигурност ще ви направят впечатление редица големи каменни могили, които се разпростират по цялата територия.

На гренландското ACT ще бъдете оставени сами на себе си.
В момента се изгражда и т.нар. Южна пътека, която е още по-тиха и отдалечена в сравнение с оригиналната. На Южната пътека няма утвърдена пътека, по-голямата част от времето вървите по неукрепена тундра. Тази пътека също е зле маркирана, няма сгради и вероятността да срещнете някой турист е още по-малка, отколкото при оригиналната ACT. Всичко това, заедно с високата физическа трудност, прави Южната пътека една от най-трудните в света, и затова само висококвалифицирани туристи трябва да се отправят по нея.
За ACT е необходимо да се подготвите добре, освен физическа кондиция е нужно да владеете и редица умения, които са необходими за успешното преодоляване на маршрута. Най-важното от всичко е:
Ако планирате ACT през зимата, тогава със сигурност очаквайте да разпъвате лагер при -30 °C и не забравяйте да си припомните как правилно да наслоявате дрехите, за да не измръзнете.
Кунгследен е един от най-красивите дълги маршрути в цяла Швеция. Пътеката се простира зад полярния кръг, започва от селцето Абиско при езерото Торнетрьоск и завършва в местността Хемаван (можете обаче да изминете и в обратната посока). По цялата дължина на маршрута можете да се насладите на прекрасната и недокосната природа на Лапландия, безкрайна тундра, пейзажи осеяни с върхове на планини, множество потоци, езера и мочурища, където можете да срещнете и свободно живеещи северни елени.
Можете да изминете целия маршрут наведнъж или само част от него. Ако не се чувствате готови за 420 километра или не можете да си позволите да вземете 20 дни отпуск, не се притеснявайте, че няма да можете да видите района на Лапландия. Просто изберете частта от маршрута, която ви харесва най-много. Почти по цялата дължина на маршрута е позволено къмпингуване, така че не е нужно да се притеснявате, че ще трябва да спите под открито небе.
Изключение е само националният парк Абиско, където къмпингуването е забранено. По пътя на Кунгследен ще срещнете и няколко хижи, където можете да се настаните и да купите някаква храна или напитки. Имайте предвид обаче, че има доста висока надценка.

Почти по цялата дължина на Кунгследена е разрешено къмпингуване, с изключение на националния парк Абиско.
Пътеката Nikkaluokta – Abisko е идеална, ако имате само седмица отпуск. Този петдневен преход до голяма степен следва Кунгследен и ви предлага страхотно изживяване в непокътната природа. Началото на съкратената пътека е в селото Nikkaluokta, до което лесно можете да стигнете с автобус. Пътеката ви води покрай река Láddjujohka, през живописни планински долини и предлага гледка към най-високия връх на Швеция Kebnekaise (2 096 м н. в.).
Подгответе се също така за това, че по пътя ще трябва да преминете няколко езера, което означава, че ще трябва да платите за прехвърляне с моторна лодка, освен ако не искате да гребете няколко километра със собствени сили. Прехвърлянето през езерата през зимата вероятно ще се усложни от силния лед, затова е добре предварително да проверите дали превозвачите предлагат своите услуги и през месеца на вашето посещение. Също както при преминаването на ACT, и на този маршрут често няма да попаднете на мобилен сигнал. За извънредни случаи хижите обикновено са оборудвани със сателитен телефон.
Най-добре ще направите, ако тръгнете по Kungsleden през лятото, когато температурите са сравнително стабилни. Разбира се, през лятото е трудно да избегнете досадните комари, затова препоръчваме да вземете качествен репелент и москитна мрежа. Можете да изминете маршрута и в останалите сезони, но трябва да се съобразите с високата променливост на времето и да се подготвите много внимателно, ако тръгнете по пътеката през зимата.
Платото Хардaнгервида заема площ от 8 000 km2 в едноименния национален парк, който се намира между Берген и Осло. Това е най-големият национален парк в Норвегия и също така най-голямото плато в Европа.
Хардангервида се характеризира с леко вълнообразния си релеф, върху който се разпростира огромно количество малки езера, влажни зони и водопади. Ако търсите живописен романтичен пейзаж, определено ще се влюбите в това норвежко съкровище. В района ще попаднете на редица туристически хижи, пътеките са много добре маркирани и няма опасност да се загубите. По-добре е да посетите района през летните месеци, когато туристическите хижи са отворени, целогодишно работи само малка част от тях.
Походът Лаугавегур ще ви отведе до непокътната природа на Рейнбоу Маунтинс. Пътеката започва в района Ландманалаугар и завършва в района Торсмьорк. Походът Лаугавегур е без преувеличение една от най-известните и най-популярните пътеки, които можете да срещнете в Исландия. По пътя ви очакват горещи извори, ледникови реки, водопади, вулкани или вулканични пустини. Едно от най-красивите преживявания е преодоляването на Рейнбоу Маунтинс, които заради своя необикновен вид са цел на голям брой любопитни туристи и запалени фотографи.
На Исландия все още има какво да се открива, така че можете да разширите вашия туризъм с т.нар. пешачена пътека Fimmvorduhals, която ще ви отведе до водопада Скоугафос. Исландците добре знаят, че туризмът е важен за страната и затова по целия маршрут ще намерите хижи с възможност за настаняване. Нощувката винаги е по-добре да се резервира предварително. Ако не успеете да намерите убежище в хижа, можете също така да използвате възможността за пренощуване в къмпинги, които са много добре достъпни по пътеката. Можете да започнете похода от юни до септември.

На трека Лаугавегур ще се насладите на емблематичните Дъгови планини.
Този популярен маршрут се простира в канадския национален парк Банф и свързва неговите два основни центъра, град Банф и Лейк Луиз на надморска височина от 1 600 м. Обиколката Sawback Range Circuit ще ви отведе на места, където няма толкова туристи. Постепенно ще преминете през Johnston Creek, проходите Badger Pass и Flint's Pass, които ще ви очароват с прекрасната природа.
Sawback Range Circle е доста предизвикателен поход, при който сами ще изпитате голяма денивелация. По време на преминаване през пътеката ще се намирате в район с активно присъствие на гризли мечки и е необходимо да се спазват правилата за безопасно преминаване. Основните принципи включват например:
Ако планирате да посетите Националния парк Банф, е добре да се информирате от местните водачи за актуалното състояние на пътеката и потенциалната опасност от среща с мечки. Водачите ще ви обяснят процедурите и ще ви препоръчат мерки за намаляване на рисковете при преминаване през парка. Идеалното време за посещение е от юни до септември.
Трекът Skyline ще ви отведе през великолепната природа на национален парк Джаспър в Канада. Този национален парк Джаспър е по-малък роднина на гореспоменатия парк Банф. В сравнение с Sawback Range Circle, Skyline Trail е наистина лесен и отпускащ трек, който ще ви отведе в сърцето на канадската дива природа. Трекът се намира и в район с активна поява на мечки, затова е добре да не оставяте нищо на случайността и да се информирате добре какво действа срещу мечки.
Популярни са звънчетата, които плашат мечките. Повече информация можете да получите от местните гидове на място. На пътеката Скайлайн можете да се отправите от юли до септември и е необходимо да се регистрирате за нея няколко месеца предварително.

В канадските планини трябва да се има предвид наличието на мечки.
Нашето пътешествие по арктическите пътеки ще завършим в Шпицберген, който се намира в Северния ледовит океан. Пътеките в този район не са особено физически натоварващи и маршрутите са ясни. По пътя можете да срещнете реки, потоци, изоставени селища, мини, но също така и постоянните обитатели на тези краища, а именно полярни мечки. Вярно е, че преходът в Шпицберген може в даден момент да се превърне от спокойна разходка в адреналиново преживяване. Плътността на заселеност с полярни мечки тук, казват, е най-голямата в света.

Шпицберген се намира далеч зад полярния кръг, на 79-та паралел.
Затова е разбираемо, че трябва да приспособите и вашата защита. На поход можете да тръгнете само с наето оръжие, което обаче служи само за уплаха на полярните мечки. Определено не е добра идея да стреляте по полярните мечки или да ги провокирате по какъвто и да е начин. Ако не се осмелявате сами на пътеката, можете да наемете опитен водач.

