Брадвата (или също така секира) е сред най-старите инструменти, които човечеството е използвало и продължава да използва. Брадвите без дръжка днес се наричат ръчни клинове, а първите брадви с дръжки са доказателно датирани приблизително преди 8 хиляди години. Съвременните брадви естествено използват по-сложни материали от тези първоначални, но принципът им остава същият. Какво още можем да кажем за тях?
Повечето брадви са снабдени с дървени дръжки. Знаете ли защо е така? Има няколко причини за това. Дървото е дългосрочно лесно достъпен материал, който е гъвкав и лесен за обработка. Може да се оформя така, че да пасва на главата (острието) на брадвата и да се вписва добре в нея. Дървото на дръжката не трябва да е меко, за да може да издържи на по-твърди удари и да не се напука. Друга предимство на по-твърдото дърво е, че поема удара, което в крайна сметка не е толкова тежко за потребителя.
Дървото, което се използва относително най-често за дръжките на брадви, е ореховото дърво (англ. hickory), защото при него е установен най-добрият баланс между здравина и гъвкавост. Ореховото дърво е достатъчно твърдо, но едновременно с това не се чупи при първа възможност.

Повечето брадви имат дървена дръжка поради много практически причини. Ще срещнете и други материали, напр. найлон, подсилен със стъклени влакна, понякога с гумирано покритие за по-лесен захват. На снимката е брадвата CRKT T-Hawk. Източник: Rigad.
Друг „детайл“, който засяга дръжките, е разделянето на тези части на брадвата на извити и прави. Извитите дръжки са по-ергономични, по-лесни за държане (въпреки че това е субективно) и имат по-голям обхват на ъглите на сечене. Те са по-подходящи точно за сечене, но също така и за отсичане на дървета. От друга страна, правите дръжки предлагат по-консистентен удар и по-голяма сила на удара. Благодарение на това, те са подходящи за брадви за разцепване, при които гарантират, че при разцепващите работи се изморявате по-малко.
Що се отнася до извити дръжки, те са все пак по-често срещани. Те се състоят от средната част (корема) на дръжката и долната част (хвата). Тя може да бъде извита назад и така позволява по-голяма ротация, съответно ротационна сила. По този начин получавате, наред с другото, по-широк диапазон на ъглите на рязане (сечене).
В допълнение към острието, главата на брадвата има и своята тъпа част, така че може да ни хрумне, че бихме могли да я използваме в извънредни ситуации и като чук. Това само по себе си изглежда логично - освен това при излети на открито спестяваме място в раницата с многофункционалния инструмент и също така тежест. Обаче, ако опитаме да удряме нещо интензивно с тъпата страна, може да се откърти, изкриви или напука част от главата на брадвата, а отворът за закрепване на дръжката може да се деформира.
Закалената, респективно темперираната, част при повечето брадви е само предната част на главата, тоест острието. Някои брадви обаче имат закалена и задната част на главата и така могат да бъдат използвани и като чук. Преди да си купите някаква брадва, е добре да проверите този факт.

Извитите дръжки са по-ергономични и имат по-голям диапазон на ъглите на сечене. От друга страна, правите дръжки предлагат по-постоянен удар и по-голяма сила на удара.
Някои модели брадви имат глава, оборудвана с изрези. Тези изрези имат различни възможности за употреба. На долната страна на острието обикновено се намират изрези, които са предимно предназначени за изваждане на гвоздеи от дърво. Малкият изрез също така може леко да облекчи острието на брадвата, за да подобри баланса на хоризонталните замахвания.
След това имаме така наречената „брадата“ секира, страшно оръжие на викингите, при което долната част на острието не се поддържа от главата. Такова оръжие било страхотно сред враговете на викингските воини и ако го погледнете отблизо, веднага ще разберете защо било така. Брадата секира била олекотена, имала страхотно замахване и била много ефективна в битка. Освен това, производството ѝ било сравнително евтино в сравнение с мечовете.
Някои брадви имат боядисана глава или поне част от нея (освен самото острие). Цветът често е ярък и това по няколко причини. Първата е безопасността. Червено (или по друг начин ярко) боядисаната глава на брадвата се вижда на пръв поглед и има по-малка вероятност да се нараните с нея. Освен това, има по-малка вероятност да загубите брадвата си – инструмент с естествени цветове е просто много добре камуфлиран в естествената си среда. Има и още една по-практична причина – металната глава на брадвата с цветно покритие има малко по-малка склонност към корозия.
Оцветяването понякога се прилага и върху дръжката на брадвата, а причината в този случай е удължен експлоатационен живот. Само че някои собственици на брадви предпочитат естествената обработка на дръжката, и това е защото при по-честа употреба цветната обработка означава по-висока склонност към възникване на мехури на ръцете.
Повечето брадви обикновено са боядисани в червен цвят. Това е нюанс, който се популяризира силно от американските медии и не само от тях. Червеният цвят просто е един от тези, които се виждат най-добре в случай на загуба в гората. Много брадви обаче са боядисани и в други цветове, като синьо, жълто или дори златно.

Яркият цвят може да бъде превенция срещу загуба. Цветното покритие на металната глава забавя корозията.
Някои брадви имат възли на дървените дръжки, което въпреки че изглежда естествено, в крайна сметка може да се превърне в проблем. Възлите в дръжките могат да бъдат слабо място, защото при дръжките можете да разчитате на тяхната гъвкавост, а възелът прекъсва дървените нишки. В резултат на това дръжките на брадвите могат да се напукат в областта на възлите. Крайната издръжливост на дръжката обаче се влияе основно от дълбочината и разположението на възела. По-сложен е голям възел близо до центъра на дръжката. Напротив, малък възел по края й не пречи твърде много.
На пазара ще намерите брадви със заоблено и с право острие. Заоблението на острието на брадвата има своя причина – цялата сила на замаха се концентрира в по-малка точка в долната част на дъгата (обикновено това е приблизително по оста на острието) и така полученият удар е по-ефективен. Освен това заоблянето удължава режещия ръб. А по-дългия режещ ръб може да се люлее напред или назад, като по този начин се удължава движението на рязане. Разликата може да бъде съществена за (не)прерязването на по-големи парчета дърво.
След това има още една особеност, която се отнася до опалени дръжки. По принцип опалването се използва като елемент за защита на дървото от вредители, но тъй като ръкохватките на стандартните брадви вече обикновено са защитени химически, това не е техният случай. Опалването на ръкохватките на брадвите е изцяло дизайнерско решение – въпреки че понякога тази обработка се нарича "втвърдяване", при дръжките не искаме твърдо дърво, напротив, искаме материал, който е гъвкав.

Стандартното изгаряне се използва като елемент за защита на дървото от вредители. Днес обаче дръжките на брадвите обикновено са третирани химически, затова това е по-скоро дизайнерски въпрос.
При някои брадви (в случая с продуктовата гама на Rigad основно става въпрос за брадви марка Gerber) дръжката не е направена класически от дърво, а от пластмаса. Често става дума за комбинация от найлон със стъклени влакна, понякога с гумизирана повърхност. Тази комбинация осигурява достатъчна твърдост в комбинация с гъвкавост, което са точно тези качества, които очакваме от топорищата, респективно от брадвите като цяло.
Освен това, усиленият найлон не се къса лесно при приложена по-голяма сила. Освен това, полимерните дръжки са добре оформени, така че са ергономични и могат да бъдат олекотени на необходимите места, или в тях могат да бъдат създадени пространства за съхранение на различни принадлежности, като аксесоари за запалване на огън или паракорд.
Накрая е важно да се спомене още едно нещо, което е от значение при производството на брадви. А това е съотношението между дължината на дръжката и теглото на главата на брадвата. Общото правило е, че колкото по-тежка е главата, толкова по-дълга трябва да бъде дръжката, но това, разбира се, е свързано и с използвания материал, и не само с дължината, но и с дебелината на дръжката. Пряката пропорция между дължината на дръжката и теглото на главата важи само до известна степен. Твърде тежка глава може да счупи твърде дълга дръжка.
Производителите са наясно с това, затова тези съотношения са в повечето случаи точно изчислени. В нашия Rigad ще намерите само брадви от проверени производители, които могат да издържат на по-тежка употреба и няма да се счупят лесно.

