Купувате нов пистолет и за няколко минути разбирате, че съществуват стотици аксесоари, пружини, компенсатори, спусъци или повърхностни покрития. Кои от тях имат реална полза и кои служат предимно за ефект? Ще разгледаме най-честите модификации на оръжията, техните предимства, рискове и ситуации, когато е по-добре да оставите оръжието в оригиналното му състояние.
Закупуването на оръжие представлява значителна финансова инвестиция. Цената на обикновен служебен пистолет с полимерна рамка в основната му версия ("HS Produkt", "Glock", "CZ P-10") днес е около 20 000 CZK (около 850,- €). При пистолети с метална рамка тя обикновено е още с около 20–25 % по-висока, докато самозарядните пушки започват приблизително от 25 000 CZK и могат да струват и над 100 000 CZK.
Засега обаче говорим за оръжия в заводски изпълнение. Някои собственици ги считат за завършен продукт и нямат нужда да променят нищо по тях. Други, напротив, искат да ги персонализират според собствените си нужди, да подобрят управлението им или да им придадат уникален вид.

Колиматорът, оръжеен фенер или удължената пета на пълнителя са сред най-честите модификации на съвременните пистолети. Снимка: Rigad
Точно тук идва на ред тунингът на оръжията. Това може да се прояви чрез проста смяна на мушката и на мерника, смяна на възвратната, на ударната пружина или на пружината на ударника, но тунингът може също така да завърши с пълно преустройство, след което крайният вид на оръжието няма да напомня на оригиналното серийно изпълнение.
За по-голяма прегледност ще разделим модификациите на оръжията на две основни групи:
Всъщност границата между двете групи не винаги е ясна. Някои модификации променят както външния вид, така и функцията на оръжието едновременно, затова ще се върнем към техните предимства и възможни недостатъци в последващия текст.
Някои собственици искат оръжието да бъде в цветова хармония с останалата част от оборудването им или да му придадат уникален външен вид. Една от най-известните възможности е Cerakote, която обаче определено не принадлежи между най-евтините модификации.
В много опростен вид, става дума за нанасяне на керамично покритие в полимерно свързващо вещество върху почистена, обезмаслена и обработена повърхност. След това се извършва втвърдяване при определена температура, която зависи от материала, върху който се нанася покритието. Съществуват обаче и варианти без термично втвърдяване.
Тази обработка трябва да бъде много по-устойчива от използването на класическите методи за повърхностна обработка като почерняване, лакиране и т.н. Въпреки това, както всяка „боя“, и Cerakote след време ще носи следи от износване – най-вече ще се излъскат краищата и на натоварените повърхности могат да се появят драскотини. Това не означава, че не става въпрос за качествено покритие. Покритието е качествено, но нищо не трае вечно.
Внимание трябва да се обърне също и на приложението на Cerakote върху функционалните повърхности. Въпреки че според производителя става въпрос за слой с дебелина само 0,025 до 0,05 mm, и той може да наруши производствените толеранси. Обикновено това са заключващите площи на затвора, зъбите, направляващите шлицове или вътрешното пространство на корпуса на затвора, в което се движи затворната система. Именно тук може допълнителният слой да увеличи триенето и да повлияе на правилната функция на оръжието. Ако решите да използвате Cerakote, поверете неговото приложение на специалист, който има доказан опит с тази технология.
Krylon представлява един от видовете бои, използвани основно за матови камуфлажни покрития на военните оръжия и оборудване. Той евентуално се използва и в еърсофта. Неговото предимство е добрата адхезия без необходимост от значителна предварителна подготовка на повърхността и бързото изсъхване. На допир е сух приблизително 15 минути след нанасянето му, но пълното втвърдяване се постига след около седем дни.
Като се има предвид лесното му приложение, Krylon предлага изненадващо добра устойчивост и същевременно е и на достъпна цена. И при домашно пръскане важи, че боята не трябва да попадне върху функционалните механизми или върху вътрешните части на оръжието. Също така си струва да се избегнат евтини имитации, които може да нямат същите качества.
За стиплинг говорим, когато става въпрос за целенасочено топлинно нарушаване на повърхността на полимерната част на оръжието, най-често на рамата на пистолета. За това може да се използва класически поялник, поялно перо или лазер.
Първоначалната цел на точковата обработка беше увеличаване на грапавостта на захващащите повърхности или контролните елементи. Днес обаче функционалността често се преплита с естетиката и някои лазерни модели могат да изглеждат буквално като произведения на изкуството.
Тук обаче е важно да се напомни, че става дума за необратима промяна. Ако решите да действате сами, трябва да знаете точно колко дълбоко може да се навлезе в материала и каква температура да се използва. В противен случай съществува риск от нарушаване на здравината на рамата. От гледна точка на производителя, това е необратима интервенция в конструкцията на оръжието, за чиито последици производителят обикновено не поема отговорност.
През последните години може да се наблюдава нарастваща популярност на допълнителното фрезоване на затворите или друго премахване на материал, което често обаче няма функционално значение. Тази обработка обаче не означава, че подобна модификация не може да повлияе на функционирането на оръжието.
Всеки производител по време на разработването на оръжие извършва обширни функционални тестове, при които наред с други неща се настройват и характеристиките на възвратната пружина. Целта е, тя да осигурява надежден работен цикъл на затвора. И същевременно с това е важна и скоростта му. Ако чрез премахване на материал олекотите затвора и оставите оригиналната възвратна пружина, цикълът обикновено ще се ускори. Именно промяната на неговата скорост може да повлияе на надеждността на оръжието.
За начало е добре да се обяснят две понятия: OEM (Original Equipment Manufacturer) и афтърмаркет. OEM обозначава оригиналния производител на частта и на оръжието, тоест основния производител. Афтърмаркет представлява вторично производство – производителят на частта не е същият като производителя на оръжието. Тази разлика би трябвало да играе важна роля при избора на резервни части.

При работа със спусъчния механизъм или при замяна на вътрешни компоненти е важно да се запази безопасността и надеждността на цялото оръжие. Снимка: Rigad
Общо взето може да се каже, че оригиналният производител тества всеки компонент обстойно преди да го пусне на пазара и много добре познава неговите ограничения, например живота на изделието, изразен в брой изстрели. Дори и при промяна в конструкцията или на материала на на пръв поглед незначителна пружинка, той не се колебае отново да проведе изпитания за дълготрайност на цялото оръжие.
Това обаче не се отнася само за един брой. Понякога се правят и до 20 000 изстрела за всяко от няколко тествани оръжия, за да се провери дали изменението на една част не влияе на функционирането на останалите компоненти или на общата дълготрайност на оръжието. Тестването на повече бройки допълнително потвърждава повторяемостта на резултатите.
Да, съществуват утвърдени производители на афтърмаркет части, чиито продукти са спечелили репутация на надеждни и качествени части благодарение на дългогодишния опит на потребителите. Но също така е възможно да попаднете и на производители, които не се занимават с тестване и не поемат отговорност за евентуална повреда или инцидент, или се опитват да я прехвърлят на клиента. Производителят на афтърмаркет част обикновено не носи отговорност за оръжието като цяло, а само за конкретния компонент. Крайната отговорност за функционалността на оръжието след инсталирането на такава част винаги се носи от потребителя.
Именно точно поради тази причина, производителят обикновено предоставя гаранция на оръжието като цяло само ако са използвани оригинални части и аксесоари (OEM) и монтажът им е извършен в оторизиран сервиз.
Най-често става въпрос за настройки на спусъчния механизъм, чиято цел е да се омекоти или скъси движението на спусъка или да се намали неговото съпротивление. Тези параметри обаче не се задават случайно от производителя – те са резултат от компромис между управляемост, надеждност и безопасност.
При некомпетентна намеса, без познаване на принципите на ъгловите настройки и препокриването на компонентите, може да се стигне до нарушаване на безопасността и надеждността на оръжието. Ако модификацията е извършена без достатъчно внимание, тя наприер може например да доведе до нежелано задействане при вибрации или дори до неволно изстрелване на откос.
И в двата случая става въпрос за нарушаване на безопасността на самото оръжие, което може да доведе до увреждане на здравето или на имуществото. В случай на нежелан откос може да се стигне и до нарушаване на общата безопасност, например до изстреляне на куршум извън пространството на откритото стрелбище и то в ситуация, когато стрелецът не го очаква.
Компенсатори на повдигането принадлежи между промените, които за някои собственици означават увеличаване на т.нар. „cool фактор“. В същото време те водят и до последствия, които в определени ситуации могат да бъдат нежелани.
Компенсаторът на повдигането представлява устройство, което насочва нагоре част от налягането на горещите газове, съдържащи и твърди неизгорели частици барут. Целта е да се потисне повдигането на оръжието при бързи последователни изстрели. Това е много желано при динамичната спортна стрелба, например при IPSC (International Practical Shooting Confederation) дивизия Open.
Парадоксално е, че колкото по-голям компенсаторен ефект искам да предизвикам, толкова по-високо налягане на патрона ми е необходимо. Идеалното налягане може да бъде над границата на максимално допустимото налягане според CIP (Commission Internationale Permanente pour l'Épreuve des Armes à Feu Portatives = Постоянна международна комисия за изпитване на ръчните огнестрелни оръжия). Колкото по-слаби патрони използвам, толкова по-малък компенсаторен ефект ще бъде предизвикан и възприеман. Толкова е достатъчно за спорта.
От гледна точка на самозащитата трябва обаче да се вземе предвид възможността, че в случай на отбранителната стрелба може да се наложи стрелба от нестандартни позиции, с нестандартно положение на оръжието спрямо тялото или в нестандартна среда. Пример може да бъде ситуация, когато защитникът стреля седнал спрямо нападател, който се намира в непосредствена близост до превозното средство и то встрани от вратата. Изведнъж тук възниква необходимост от насочване на оръжието с дулото нагоре, за да се спре атаката чрез попадение в жизнено важна зона. В такъв момент портовете на компенсатора с голяма вероятност сочат директно към лицето на защитника.
Друг пример е стрелба от непосредствена близост в изправено положение, когато е необходимо да се стреля „от кръста“. Отново важи, че при вертикалното положение на ръкохватката на пистолета газовете се насочват нагоре, директно към брадичката и лицето на защитника.
Когато говорим за средата, имам предвид преди всичко стрелба при намалена видимост – на тъмно, било то в тъмна стая или навън през нощта. Светлинният ефект от горещите газове, насочени нагоре, може да означава значително по-висока светлинна експозиция за зрението на защитника, което ще затрудни ориентацията му в рискова ситуация.
Според мен компенсаторът има своето твърдо място при спортната стрелба. Обаче за самозащита или за служебна употреба го намирам за много проблематичен, тъй като според мен ползите от него не превъзхождат ограниченията, които носи със себе си.
Това разширение на шахтата на пълнителя помага при насочването на пълнителя в случай на бързо презареждане на оръжието. При някои оръжия, преди всичко при спортните оръжия, там определено това има смисъл. Именно там, където разликите между стрелците се измерват в части от секундите. И от друга страна, някои видове оръжия имат magwell още от производството.
При оръжията за самозащита и при служебните оръжия бих обмислил инсталацията му, особено с оглед на разширяването или на удължаването на ръкохватката. При служебните оръжия, носени открито, това няма да донесе толкова негативи. При оръжия за самозащита, които са обикновено с компактни или субкомпактни размери, тези няколко милиметра допълнително могат да доведат до това, че оръжието ще бъде по-видимо под дрехата или ще стане по-малко удобно за носене.
Тази ситуация ми напомня за определена модна вълна на компактните оръжия с удължено дуло с резба и удължен пълнител. Компактните оръжия ги възприемам като компромис между изискването за удобно скрито носене и изискването за определена степен на удобство при стрелба. Купуване на оръжие за самозащита с удължено дуло и удължен пълнител означава, че човек направо може да си купи пълноразмерно (full-size) оръжие и "да си го носи“.

Удължената цев с резба позволява монтиране на компенсатор или заглушител, но това води и до определени ограничения при скрито носене. Снимка: Rigad
Пренебрегвам факта, че резбата обикновено е снабдена и със защитна гайка, която при носене има тенденция да се разхлабва и да се губи. Удължената цев има смисъл основно при използване на компенсатор или заглушител. На всичкото отгоре, при заглушителя е винаги необходимо да се спазват актуалните законови разпоредби за неговото носене и използване.
Компензаторът и magwell бих сравнил със спойлери за автомобил. В света на спортните автомобили и при високите скорости, те имат определено значение. Обаче при обичайното движение е смисълът на тяхното полезно използване силно ограничен.
Следващата необратима модификация на оръжието (undercut of the trigger guard = подрязване на скобата на спусъка) има за цел да премести позицията на доминантната ръка колкото се може по-високо под оста на цевта, за да се минимализира ефектът на отскоци, т.е. повдигането на оръжието след изстрел. Отново важи, че производителят е избрал конкретна форма на спусковата скоба, като е взел предвид използвания материал, конструкцията, необходимата функционалност и издръжливост. С некомпетентната намеса в тази част на оръжието рамата му може необратимо да се повреди или унищожи.
За разлика от предишните намеси, в тези случаи става дума за промени, които са обратими и по всяко време позволяват възстановяване на първоначалния вид на оръжието. Грапавата ръкохватка и свързаното с нея сцепление, до голяма степен представляват въпрос на индивидуално предпочитание. Предимството се състои в това, че можете да изпробвате различни типове дръжки или грипове и според собствения си опит можете евентуално и без особени проблеми да ги замените.
Когато избирате, добре е да помислите и за един практичен аспект. Някои от грапавите елементи значително повече износват облеклото, под което скрито носите оръжието. Всеки, който дълго време носи оръжие, има в гардероба си няколко тениски изтъркани на места където се опира дръжката. Увеличаването на грапавостта на дръжката вероятно само ще увеличи броят на такива тениски.

Налепените грипове представляват обратимите промени, които могат да подобрят сигурността на хващането без намеса в конструкцията на оръжието. Снимка: Rigad
Подобно на избора на ръкохватки и дръжки, избора на типа прицелни устройства представляват индивидуално решение. Тритиевите, светловодните и луминесцентните прицелни устройства имат своите предимства и недостатъци.
Последните споменати промени – смяна на дръжките, залепване на гриповете и смяна на прицелите – по никакъв начин не засягат функцията на оръжието по отношение на механизмите за безопасност, но представляват субективна функционална промяна.
Те могат значително да повлияят комфорта при използване, сигурността на хващането или бързината на прицелване. Следвайки инструкциите за инсталация от ръководството за употреба, потребителят често сам може да извърши тези прости модификации или да ги повери на специалист и то без някакви големи интервенции.
Накрая всеки сам трябва да реши кои модификации имат истински смисъл, като се има предвид начина, по който той конкретно оръжието използва. Целта на тази статия не беше хората да се откажат от тунинг, а да се подчертаят предимствата и възможните рискове и да накара читателя да се замисли, дали конкретната модификация наистина си струва. Аз лично се уверих в това, че 5 прости въпроса ми помагат при вземането на решение:
Ако мога положително да отговоря на всички тези въпроси, тогава конкретната промяна в моята „оръжейна вселена“ ми дава смисъл.

