Полипропилен

Полипропиленът (PP) е термопластичен полимер от групата на полиолефините, които са сред най-често срещаните пластмаси, използва се в много отрасли на хранителната и текстилната индустрия, както и в лабораторното оборудване. Продава се под търговските наименования Типлен, Татрен, Мостен и др.

Полипропиленът има сходни физикохимични свойства с полиетилена. Става крехък при ниски температури, омеква около 140-150 градуса по Целзий, около 160-170 градуса по Целзий се топи. Устойчив е на масла, органични разтворители и алкохоли, добре се разтваря в ксилени или тетрахидронафтален. Полипропиленът се отличава с много добра химическа и механична устойчивост.

Полипропиленът често се използва за производство на въжета поради ниската си плътност - въжетата са достатъчно леки, за да плават на повърхността. Полипропиленът се използва също като алтернатива на поливинилхлорида (PVC) за изолация на електрически кабели в слабо вентилирани пространства, особено в тунели. При горене полипропиленът не произвежда толкова много дим и никакви токсични халогенни въглеводороди, които биха могли при високи температури да допринесат за образуването на различни киселини. Има международен идентификационен номер за пластмаси. През 2001 г. годишното световно производство на полипропилен достигна над 30 милиона тона.

Приблизително 20% от полипропилена се произвежда като текстилно влакно, като индустриалното производство започва в края на 50-те години на миналия век в Италия. През втората декада на 21-ви век годишното производство на PP влакна достига около 6 милиона тона, от които около 60% са филаменти и 40% са щапелни влакна. Основната суровина за производството са отпадъците, произтичащи от обработката на нефт, поради което полипропиленът е по-евтин от останалите синтетични материали. Полимеризираната маса се топи и издължава при температура до 200 °C. По време на този процес често се добавят оцветители, тъй като готовото влакно е много трудно да се оцвети.

Полипропиленът е най-лекият от всички текстилни влакна (0,91 g/cm³), влакното е устойчиво на химикали, има много добра устойчивост на триене, минимално попиване на влага, ниска склонност към зареждане със статично електричество и образуване на вълнообразен ефект. На допир РР влакната не се различават от овчата вълна. Сред недостатъците са ниската способност за възстановяване след деформация, ниската устойчивост на светлинни и високи температурни въздействия.