Полиоксиметилен

Въпреки че полиоциметилен е разработен още в 20-те години на 20-ти век, поради усложнения с температурната стабилност той не се използва в продължение на десетилетия. Едва в 50-те години започва производството му от американската компания DuPont, а по-късно се присъединяват и други производители.

Зад термопластичния полимер с името полиоциметилен, който е по-известен като ацетал, стои немският химик Херман Щаудингер. В наши дни този материал е често използван за производство на различни пластмасови части, включително и тези за електрически устройства. Използва се навсякъде, където се прилагат неговите уникални свойства, за които сега ще поговорим.

Полукристалният термопласт ацетал има отлична устойчивост на износване, топлинна устойчивост, еластичност и също така висока твърдост. Той също така има добри плъзгащи свойства (ниско коефициент на триене) и е сензорно неутрален, тоест без вкус и мирис. За приложения във влажни условия е подходяща и ниската му водопоглъщаемост. Този материал има добра устойчивост и на удари, дори при по-ниски температури, когато други видове пластмаса обикновено се чупят.

Терминът полиоциметилен не обозначава само един материал. Всъщност той се разделя на две материални категории, а именно във формата на кополимер и хомополимер с обозначения POM-C, съответно POM-H. Докато POM-C е по-устойчив на химически влияния и има по-ниска точка на топене, предимствата на варианта POM-H включват малко по-висока плътност, твърдост и здравина благодарение на по-високата му кристалност.

Към хомополимерите спада например Делрин, което е името на полимер, патентован от компанията DuPont. Примери за кополимери са пластмаси, произведени под търговските наименования Hostaform и Ultraform. Обработващите пластмаси не продават за по-нататъшно използване само чист POM, но също и POM с добавки на тефлон, твърди лубриканти, антистатични добавки или стъклени влакна.