Овча вълна

Овча вълна е текстилна суровина от козина на домашна овца. Овцете живеят 10–12 години и годишно на всяко животно може да нарасне най-малко 3 кг вълна, някои породи дават до 18 килограма. Вълната се стриже веднъж или два пъти годишно (опитен стригач може да остриже над 20 овце на час). Стриганата вълна се съхранява като цяло руно, от което различните части по-късно се класифицират в определени качествени категории.

Суровата, потна вълна съдържа средно по-малко от половината от теглото на придиване влакна, 10–45% е мазнина и пот, 5–20% са замърсявания от пасбищата, освен това влакната могат да поемат до 25% влажност. Мазнината и потта се отстраняват чрез пране (полученият ланолин може да се използва в козметика), а растителните примеси се карбонизират (карбонизация на вълната) със сярна киселина (въгленясват). Чистото влакно се състои от кератин, пигмент и химически свързана влага. От химичните елементи 50% съдържат въглерод, а останалите 40% са кислород и азот. Повърхността на влакното е люспична. Особената структура на верижната молекула предава на влакното изключителна гъвкавост и еластичност (E-модул). Затова вълната трудно се мачка, но това я прави и по-малко здрава от други текстилни влакна и когато е мокра, губи още 10–20% от здравината си. Оцветяването на две партиди вълна в точно същия нюанс е едва ли възможно. Продуктите от вълна трябва да се предпазват от молци. Вълната е значително по-скъпа от обикновените текстилни влакна.

За оценката на качеството на вълната е важна дължината, здравината, съдържанието на растителни примеси, цветния нюанс и решаваща е финесът на влакното. Финесът в настоящото време се разбира като дебелина на влакното в сечение, измерена в микрометри (µm). До края на 20-ти век финесът се обозначава и според т.нар. "Брадфордска система" с номер на предене (spinning count / wool grade). Обозначаването на финеса на вълната по брадфордската система все още се използва (по данни от 2012 година) в някои азиатски страни. В САЩ от 1.1.2007 има регламентация (подписана от президента), определяща обозначението за средния финес на влакната в продуктите от чиста вълна (и смеси, съдържащи над 45% вълна) според правила, произлизащи от Брадфордската система. Съществува и терминът Super Bale – за пакета от най-фината вълна в света. От него се изработват само около 40–50 костюма. Той е предмет на търг и за него интерес проявяват водещи преработвателни компании (като Loro Piana).

Световното производство на потна вълна достигна в периода 2014/15 около 1,2 милиона тона. Трите най-големи производители (Австралия, Китай и Нова Зеландия) доставят за текстилната преработка повече от половината (Чешката република беше през 2006 г. четвърта най-голяма вносителка на вълна в света). За предене, обаче, се обработва (след отстраняване на мазнините и замърсяванията) около 40% по-малко влакна, така че средната консумация на глава от населението в световен мащаб е по-малко от 20 dkg, а делът на вълната в суровините за текстилната индустрия е под 2%. Докато общото потребление на текстилни влакна за последните 20 години почти се удвои, потреблението на вълна през този период спадна с около 40%.

Практически цялата продукция от вълнени влакна се преработва по две основни технологии: Производство на гребена (включително полу-гребена) и производство на кардирана прежда. Изключително рядко се получава изработка на пръстенови или роторни прежди от смес от вълна и памук по памучната технология. Всички прежди се мотаят и в значителна степен трябва да се усукват, тъй като здравината на простите прежди обикновено е достатъчна само за някои плетачни цели и като ултра. Значителен страничен продукт от овчата вълна е ланолинът, химически много сложна восъчна мазнина, съставена главно от холестерол, естери и няколко мастни киселини. Използва се в козметиката (омекотява и изглажда кожата; различни кремове), в текстилната индустрия (омекотител, добавя се към някои перилни препарати), в кожарската промишленост, в медицината и фармакологията (антибактериално и хипоалергично; подпомага заздравяването на малки изгаряния, използва се за производство на витамин D3).