Чаят е напитка, подготвена чрез накисване на листата от чайния храст (или други части от храсти, билки и дървета) в гореща вода, често се възприема в света и като социално преживяване или просто като здравословна форма на пиене (несладен зелен чай може да се пие постоянно).
Името и въобще думата „чай“ произлизат от китайски диалект (мандарински и кантонски). В противен случай това е напитка, приготвена чрез запарване на листата на чаения храст в гореща вода и често се сервира като социално средство или като здравословна форма на пиене (неподсладеният зелен чай може да се пие целия ден вместо прекалено подсладените газирани напитки).
Въпреки че днес дори и най-малките деца знаят, че чай се приготвя от чаен храст и само се залива с вода, приготвянето на зелени и билкови чайове често е специфично, ако искате да получим от него наистина само най-доброто – достатъчно е да сгрешите с няколко градуса при зеления чай и веднага става непоносимо горчив.
В природата може да се намери доста друго подходящо за чай: имаме шипки (отличен източник на витамин C през цялата година), бъз, облепиха, бреза, коприва, липа и т.н. Но само в сезон, както и повечето дървета, растения и билки у нас, за щастие имаме и иглолистни дървета (смърч, ела и бор), които всеки познава – нарязването на иглите на ситно осигурява чудесен освежаващ и здравословен чай. Чаят от кора също може да се приготви по всяко време (дъбова, върбова и т.н.).
Това е тъжно, но в момента ситуацията в България не е много весела: важат тези закони и разпоредби за въвеждане на чай в търговията в България. Това днес се регулира от закон № 110/1997 Sb., с последващи изменения. Общото етикетиране на храните е обхванато и решено с наредба № 113/2005 Sb., а по-подробни правила за чая са посочени в наредба № 330/1997 Sb., с последващи изменения.
Проблемът е, че както при други предварително обработени храни, човек често е лишен от изживяване. Производителят може да нарече чая „плодов“, дори и когато съдържа минимално истински чужд плод. В него най-често има евтини съставки (ябълки, шипки и т.н.), после няколко процента от оригиналния продукт и всичко е ароматизирано, за да има някакъв вкус. Ако можете, опитайте да съберете собствените си билки!
Положителното влияние (главно на зеления чай) върху човешкото здраве е отдавна известно и доказано. Това е забелязано вече в историята: поддържа сърцето, лекува махмурлук, стимулира, утолява жаждата, нормализира храносмилането, помага при нерви, поддържа пикочната система и мозъчната дейност и т.н. Зеленият чай също има редица влияния, които все още не са доказани: има информация, че помага при Алцхаймер, Паркинсон, защитава от рак, лекува склероза, предотвратява разпространението на свободни радикали (оксидативни процеси), поддържа изгарянето на мазнини (5 чаши на ден = още 70-80 калории).
В Япония е проведено изследване по темата и е установено, че потребителите на зелен чай имат с 16% по-нисък риск от преждевременна смърт и с 26% по-нисък риск от сърдечни заболявания. Парадоксално е, че в Азия хората често пушат, но почти няма сърдечни заболявания. Смята се, че това се дължи на зеления чай (тук консумират поне 1,2 литра на ден).
Чаят се класифицира според начина на обработка в четири групи:


