Найлон

Найлонът е обозначение за група от синтетични полимери, термопласти. Основната верига на тези полимери е съставена от пептидни връзки, затова често се наричат полиамиди. Найлонът е първият синтетичен полимер и първото синтетично влакно, което е произведено директно от въглища, вода и въздух и е постигнало комерсиален успех. Поради това, че обозначението найлон не е защитено, производителите го използват в търговския обмен не само за оригиналната група полиамиди 6.6, но и за всички видове полиамидни влакна.

През 1930 г. в лабораторията на компанията DuPont в САЩ откриват полимер, който може да се изтегля на влакно, но има ниска точка на топене. Доктор Уолъс Хюм Каротърс, ръководител в лабораторията, провежда опити с около 100 амидни съединения, от които едно – полиамид 6.6 – има подходящи стойности (напр. точка на топене около 260 °C) и го патентова през февруари 1935 г. в DuPont. В литературата съществуват различни версии за произхода на името найлон (една от най-честите е, че е съкращение от английския израз New York London, съответно на български Ню Йорк Лондон, друга версия е акроним от Now You Look, Old Nipponese!, отнасящ се до тогавашната война между Япония и САЩ), сигурно е само това, че найлонът не е патентован като търговска марка. В англосаксонските страни обозначението найлон започва да се използва като обобщен термин за линейни алифатни полиамиди.

Найлоновото влакно първоначално (от 1938 г.) се използва за четки и подобни предмети. Първите 5 милиона найлонови чорапи бяха разпродадени през май 1940 г. за няколко часа и найлонките веднага се превърнаха в синоним за висококачествени и практични чорапни изделия. Производството на европейски и азиатски „найлон“ започва 5–10 години по-късно, и то под друго обозначение и най-вече от различно изходно съединение от DuPont-овия полиамид. Например, немският перлон (1943) или чешкият силон (1947) и поне още десет са произведени от капролактам като полиамид 6 за разлика от найлона (полиамид 66 от AH сол).

През петдесетте години бяха разработени найлонови влакна за гумени и ременни корди и специално скъсено влакно за килими. През 1960 г. беше въведено производството на т.нар. непрекъснато обемни формирани филменти (BCF), от които днес се изработват повече от половината текстилни подови настилки. През шестдесетте години се появиха арамиди (номекс, кевлар), които също произлизат от полиамидна основа, в началото на 70-те години извънредно устойчивата смола (зител) и през 80-те години филмент от полиамид 6.6 за чорапи с финост 10 denier. Световното производство на полиамидни влакна остана въпреки всички технически иновации през 2007 г. на нивото от 4 милиона тона от 1990 г. Найлонът отдавна бе изпреварен по количество от полиестера (по-универсално използване в текстилния сектор) и по-късно от полипропилена (значително по-евтино производство). Разходите за производство при полиамидите са двойно по-високи в сравнение с полиестера и при полиамидите не са окончателно решени екологичните проблеми с усойника, който се изпуска в атмосферата при производството.