Вискоза (изкуствена коприна)

Вискозни влакна (международно съкращение: CV) са продукти от регенерирана целулоза. Целулозата, като основна суровина за производството на вискоза, е естествен полимер, тоест органично съединение с молекулна верига.

През 1855 г. швейцарецът Одмарс открива нитроцелулоза, от която Илер де Шардоне през 1884 г. за първи път произвежда текстилно влакно. Той получава френски патент за технологията и започва промишлено производство на влакното. През 20-ти век са разработени няколко вида модифицирани вискозни влакна, като например полинозично от Япония, влакно с висока здравина в мокро състояние (HWM) или влакно Tencel (извличане в разтворител). Консумацията на вискозни влакна в световен мащаб за първи път е отбелязана през 1930 г. с около 240 000 тона, през 1960-та тя се оценява на 2 милиона тона, а през 1973-та на 4 милиона тона. През 2017 г. консумацията достига 6 милиона тона, като около 30 компании участват в производството им. Една от най-големите е австрийската фирма Lenzing AG (17% дял), която също така притежава и завод в моравско-силезийския Пасков (258 000 тона целулоза).

Суровината за производството на вискозни влакна е целулоза произведена по сулфатна технология от букова (в Европа) или от смърчова и евкалиптова дървесина (в Азия). От целулозата се получава ксантогенат чрез разтваряне в натриев хидроксид, от който след преминаване през дюза в баня от сярна киселина и цинков сулфат непрекъснато се образува текстилно влакно. Влакното след това се прецизира чрез издължаване, химически се обработва и евентуално се нарязва на дължина според условията на по-нататъшното използване. Освен основния тип влакно се произвеждат и модифицирани видове, обикновено с помощта на химическа обработка на преработващата баня, например лиосел, високо здрави, полинозични, влакна с намалена запалимост (FR) и др. За 1 тон вискозни влакна са необходими около 3 тона дървесина. Влакната се произвеждат в фини видове от 0,9 - 28 dtex, филаменти от 6,7 tex f18 до 200 tex f700. По-голямата част от влакната се нарязват на дължина 20-60 (главно за изработка на памучни прежди), в началото на 21-ви век около 10% се обработват в нетъкани текстили, а 15% влакна се произвеждат във формата на филамент.

Вискозните влакна от всички видове имат специфична плътност 1,52 cN/cm3 и висока влагопоглъщаемост (26-28%). Стандартните влакна имат ниска здравина и висока разтегливост в мокро състояние, свиващи се са при по-високи температури и са запалими. Лесно се боядисват и избелват, след изпиране имат само ниска склонност към трепване и образуване на пелети. Средната цена на вискозните влакна през 2-рата декада на 21-ви век беше около 2 USD / кг.

Щапелните прежди от вискозна щапела се произвеждат предимно от смес с естествени и изкуствени влакна с финост около 10 tex. Тъканите и плетивата от тях се използват за външно облекло, бельо, домашни и декоративни текстили и ръчно плетива. Филаментните прежди се обработват чрез тъкане (около 80%) или плетене, използвани главно за подшивки, гумени корди. Нетъканите текстили от вискозни влакна са известни основно от медицински изделия.