Триксотропно мастило

Всичко започна през шейсетте години на миналия век, когато между световните сили САЩ и тогавашния СССР вървеше борба за завладяване на Космоса. Космическите агенции тогава се изправяха пред огромния проблем - с какви писмени принадлежности да оборудват екипажите на мисиите им по пътя към откритията. Поради стерилната среда на борда на космическите кораби, идеалното решение би било химикалките, но те имат проблем вече в своята основна функция. За да пишат, те се нуждаят от гравитацията на Земята, благодарение на която мастилото естествено стича по топчето. В състояние на безтегловност те просто не функционират.

Друг голям проблем беше възможността за изтичане на рядко мастило от отворен или повреден контейнер на пълнителя в околната среда. Затова на астронавтите в космоса не им оставаше нищо друго освен да използват обикновени моливи (мисии Mercury и Gemini). Да, привидно най-простото и най-евтино решение. Обаче тук възникваше още едно сериозно рисково положение с потенциал за катастрофални последици по-късно. При използване на молив имаше риск от счупване на крехкия графит и неговото неконтролируемо летене вътре в кораба. Ако по-късно този блуждаещ, и освен това електропроводим парче графит попадне във вътрешността на високочувствителни апарати, може да предизвика късо съединение или механично да обездвижи някои от движещите им се части.

Решаването на този проблем се заема Пол К. Фишер със своята компания Fisher Pen Company в град Boulder City (Невада, САЩ), който още от 1945 година се занимава с разработка на писалки с накрайник. Така през 1965 година, след инвестиране на един милион долара, той представя на американската Национална администрация за аеронавтика и космонавтика (NASA) своето патентовано перо, наричано AG7 (Anti-Gravity 7) Astronaut Space Pen.

Основното предимство на това високонадеждно перо с метално тяло беше неговият херметически затворен пълнител с вътрешно пространство, разделено на две камери с подвижен бутало. Долната камера съдържаше специално, високо еластично тиксотропно мастило (в спокойно състояние е твърдо, при писане, в областта на движение на топчето, се втечнява). Камерата над буталото беше под налягане с азот на налягане 343 kPa. Благодарение на тази уникална конструкция, перото не беше зависимо от гравитацията на Земята, пишеше дори в безтегловност, във всяка позиция, на повечето повърхности, под вода, в масло и при екстремни температури от -35 до 120 °C. Освен това, при механично повреда на обвивката на пълнителя, мастилото, благодарение на своите тиксотропни свойства, не изтичаше свободно в околната среда, а оставаше сякаш залепено около пълнителя.

През 1967 година, след две години интензивни тестове, NASA реши да включи перата Fischer Space Pen в космическата си програма. Своето сътрудничество с Fisher Pen Company започна с покупката на първите четиристотин екземпляра от тези пера за проекта Apollo, като за първи път перото Fisher AG7 Space Pen е използвано на практика при мисията Apollo 7, проведена от 11 до 22 октомври 1968 година.

Скоро, през февруари 1969 година, тогавашният Съветски съюз използва сътрудничеството с САЩ в проекта Apollo - Soyuz и закупи за своите космонавти първите сто пера и хиляда резервни пълнители. От тогава перата Fisher Space Pen са част от инвентара на всяка пилотирана мисия в космоса, включително и най-известната - мисията Apollo 11 – първото кацане на човек на Луната (20 юли 1969 година).

Досега няма съмнение, че перата Fisher Space Pen са най-добрите пера под Слънцето, особено благодарение на използването на тиксотропно мастило, което поради своите специфични характеристики все още не предлага почти никаква алтернатива.