Повърхностно покритие на ножовете

Повърхностна обработка на ножове

Повърхностната обработка е процес, при който върху острието на ножа (или друг инструмент) се нанася тънък слой материал с цел подобряване на неговите свойства. Най-честите причини са защита от корозия, намаляване на отблясъците и повишаване на устойчивостта на износване.

Типове повърхностни обработки

Повърхностните обработки се делят на органични и неорганични:

• Органични покрития: Teflon^®, Black-T, Blackfast^®. Използват се основно за защита от влага и механично износване.
• Неорганични покрития: манганофосфатиране, окисляване, нитрид на титан (TiN), DLC (Diamond-Like Carbon). Предлагат висока твърдост и дълъг живот.

История

Първите повърхностни обработки се появяват с използването на въглеродни стомани, които са склонни към корозия. Първоначалните техники включват синиране, чернеене или метализиране с благородни метали. През 20-ти век се разпространяват модерни методи като паркъризация, по-късно TiN и DLC.

Значение

Качествената повърхностна обработка удължава живота на острието, повишава неговата устойчивост към агресивна среда и същевременно подобрява естетиката на инструмента. Подходяща е предимно за инструменти от въглеродни стомани.