Паракорд (известен още като Paracord, падаковка или корд и т.н.) е леко найлоново въже, първоначално използвано за парашути на американските въздушнодесантни части през Втората световна война. Обаче парашутистите открили много други приложения на паракорда за ежедневни нужди. В днешно време се използва като универсално въже както от военни, така и от цивилни. Паракорд е дори използван от астронавти по време на 82-рата мисия на совалката при ремонта на телескопа Хъбъл.
Външната плетена част има висок брой сплетени влакна, което придава на покритието на паракорда сравнително гладка текстура. Цялостната найлонова конструкция го прави сравнително еластично. В зависимост от използването, той може да бъде или полезен помощник, или последна защита в извънредна ситуация. Въпреки историческата връзка на паракорда с парашутистите, той е бил достъпен практически за всички американски единици. Използва се в почти всяка ситуация, когато е необходимо леко и здраво въже. Типични приложения включват закрепване на различно оборудване към превозни средства или екипировка, както и на малки или важни предмети, които лесно се губят и т.н. С нанизване на различни мъниста паракордът се превръща в много полезен инструмент за измерване на изминато разстояние в неизвестен терен.
Вътрешните влакна (обикновено наричани "вътрешности") могат да бъдат премахнати, когато е необходимо по-тънко въже; например като шевна нишка за ремонт на оборудване или могат да бъдат използвани като риболовно влакно в извънредни случаи. Найлоновото покритие често се използва самостоятелно, влакната на ядрото са премахнати, когато е необходимо по-тънко или по-малко еластично въже; например като връзка за обувки. Краищата на паракорда почти винаги се стопяват и фиксират, за да се предотврати разплитане на вътрешните влакна.
Освен за чисто потребителски цели, паракорд може да се използва като стилен аксесоар – връзки или плетени гривни, връзки за врата, колани и други декоративни предмети. Те понякога са завързани по начин, който позволява лесно разплитане за незабавно използване. Някои компании използват паракорд в комбинация с друго необходимо оборудване за създаване на кутии за оцеляване.
Изискванията на US Military за паракорд са описани в спецификацията MIL-C-5040H до шест типа: I, IA, II, IIA, III, IV. Типове IA и IIA са съставени изцяло от обвивката без ядро. Тип III е най-често използваният, където минималната му носимост е определена на 550 паунда (около 250 кг). Оттук произхожда прякорът "550 cord". Американската армия в момента няма конкретни изисквания за диаметъра на паракорда, а той обикновено е с диаметър 5/32 инча (4 мм). Ядрото (известно също като Керн) се състои от няколко влакна и номерът е определен от типа на паракорда. Всяко влакно се състои от две (гражданско) или три (военно) по-малки найлонови и претъчани вътре влакна.
Военната версия на тип III 550 може да бъде малко по-дебела от гражданската версия поради използването на 3 найлонови жила за вътрешното ядро, за разлика от 2 найлонови жила за гражданската версия. Военната версия ще бъде по-близо до 4 мм, а гражданската до 3 мм дебелина. Дебелината ще се различава също и защото тип III използва 7, 8 или 9 вътрешни жила. Най-често използваната гражданска версия има 7 жила в ядрото.
Съществуват само няколко цвята, които отговарят на военни изисквания: черно, пясъчно, зелено, маслинено, червено (известно още като медицинско червено), оранжево (известно още като безопасностно оранжево), тъмносиньо и бяло. Всички цветове извън горепосочените трябва да бъдат разглеждани като граждански до момента, в който техният доставчик може да предостави валиден военен сертификат, който заявява обратното. Начинът и материалите, в които са боядисани и обработени влакната, определя дали паракорд може да се счита за военен или като самостоятелен цвят. Поради огромното търсене на тип III на гражданския пазар, много производители произвеждат паракорд на същата машина и използват някои производствени процеси за военната версия.
Производителите, отговарящи на военните изисквания, са задължени да вложат своето маркиране във влакната. Всеки производител трябва да използва различен цвят, който е специфичен за него. В случай че паракордът се повреди, неговият производител може по-лесно да бъде установен. Типове 1A и 2A имат маркирани влакна върху обвивката, тъй като не съдържат вътрешно ядро. Типове 1, III, и IV ще имат ядро, което съдържа специфичен цвят на производителя. Всеки паракорд, който не съдържа тази маркировка, трябва да се разглежда като търговска версия, освен ако доставчикът не може да предостави валиден военен сертификат, който заявява обратното.
През 2012 г. някои търговски производители започнаха да поставят различни цветни найлонови влакна в ядрата на своя паракорд. Това беше причинено от недостига на изцяло бели влакна на пазара. Поради тази причина се наложи специфичното военно маркиране на вътрешните влакна на паракорда да се адаптира към пазара.
Същите характеристики на паракорда, които отдавна се ценят от военните, са полезни и в гражданската сфера. След Втората световна война паракордът стана достъпен и за цивилни, първоначално като военни остатъци, а след това като широко достъпен търговски продукт, продаван в армейски магазини и електронни магазини. Въпреки че някои комерсиално достъпни паракорди се произвеждат по военни спецификации и са маркирани като такива, даденият продукт може да не отговаря точно на военната спецификация по отношение на своята конструкция, качество, цвят или носимост. Особено лоши екземпляри от такова производство могат да имат значително по-малко влакна на обвивката или на ядрото, ядро, съставено от масивно жило, а не индивидуални влакна, или да съдържат други материали, освен найлон.
Паракордът е бил използван също от 70-те години от мнозина заради своята издръжливост. Устойчивостта и многостранността на този материал се оказа полезна за изпълнение на различни дисциплини на биене. Тъй като найлонът не гние и не мухлясва, станал известен като идеален материал за всякакви атмосферни условия. Популярността на бичовете, изработени от паракорд, през последните няколко десетилетия рязко нараства.
Туристите и други любители на открито понякога използват „гривни или висулки за оцеляване“, изработени от няколко метра паракорд, които са изплетени в компактна и носима форма. Тези украшения са предназначени за разплитане, когато е необходимо надеждно въже за каквато и да е цел – обезопасяване на товар, изграждане на подслон, спиране на кървене, изработване на капани, импровизирано рибарско оборудване и др.