Стомана D2

Стомана D2 е матрица стомана за студено коване с по-високо съдържание на добавки от A2. Особено съдържанието на хром и въглерод са високи, което позволява образуването на големи хромови карбиди.

Температурата на аустенизация на D2 (1010ºC) е малко по-висока от тази на A2 и отново се увеличава постепенно, както при A2. Стоманата има висока устойчивост на износване поради големината на карбидите, но това намалява обработваемостта и "шлифуемостта". Корозионната устойчивост е по-висока от тази на инструменталните стомани (A2) с оглед на съдържанието на хром, но няма корозионна устойчивост на мартензитни неръждаеми стомани, тъй като по-голямата част от хрома се съдържа в карбидите, предвид високото съдържание на въглерод, наличен за свързващите реакции и ниската температура на аустенизация.

Карбидите са груби и могат да достигнат до 50 µm дължина, макар че зърнистостта според ASTM се оценява с номер 7,5. D2 обикновено се използва в индустрията за матрици, щампи и различни видове ножове. Необходимо е остатъчният аустенит след охлаждане при стайна температура да бъде намален чрез подохлаждане, наречено "замразяване". Това предоставя широка област за процеса на стареене на стоманата след охлаждане и за крайното съдържание на мартензит и следователно твърдост (300ºC - макс. 64 HRC!). При температура на закаляване до 510ºC устойчивостта достига до приемливо ниво, а твърдостта намалява до 58 до 60 HRC. Високата температура на стареене трансформира остатъчния аустенит в мартензит при повторно охлаждане до стайна температура. Съдържанието на аустенит е независимо от преципитацията на карбиди по време на стареене, което увеличава стойността на MS. Обикновено може да се използва многократно стареене за постепенно преобразуване на новообразувания мартензит.

D2 може да бъде аустенизиран до температура от 1120ºC с цел да ускори и увеличи съдържанието на проникване на легурии в аустенитното зърно, което тогава намалява MS и се проявява като закалителна твърдост. Тази твърдост е известна като вторична твърдост и е отражение на вторичната преципитация на карбиди и трансформацията на остатъчния аустенит в мартензит. Високата твърдост обикновено не е предимство, особено поради здравината.

Като цяло инструменталната стомана D2 е популярна заради устойчивостта си по отношение на голямото съдържание на груби карбиди и лесно достижимата твърдост. Обикновено тя е добра стомана за качествени остриета с среден ъгъл на фаскета и специални груби повърхности. Корозионната устойчивост за инструментална стомана е доста висока. Това оценяване не важи за изпитвания в солени среди, т.н. солен тест, при който в резултат на действието на хлорните йони (Cl-) устойчивостта на стоманата намалява. Това е обаче съвсем различно изискване за корозионна устойчивост, което се разглежда например при контакт на стоманата с морска вода и т.н., и е различно при всеки производител.