Арамид

Арамидът е здрав, огнеустойчив синтетичен материал, който е разработен през 1961 г. от американката Стефани Кволек. Използва се в авиационната индустрия и армията, за производство на бронирани жилетки и като заместител на азбест. Името идва от съкратения термин "ароматичен полиамид".

Произвежда се чрез навиване на здрава нишка от течен разтвор, което е възможно благодарение на йонния компонент на реакционната смес (калциев хлорид), който се свързва с водородните мостове на амидната група, и избора на органичен разтворител (N-метилпиролидон).

Сред най-големите предимства на амида са това, че е трудно запалим и също фактът, че е невулканизиращ материал. Освен това може да се изтъкне неговата висока здравина и високият модул на Юнг. Можем също да отбележим чувствителността му към ултравиолетово излъчване или неговата добра обработваемост в заводи при повишени температури. Сред най-честите промишлени приложения на амида са огнеустойчиво облекло, усилване на гуми и други гумени продукти, спортни принадлежности и много други.

Най-известното арамидно влакно (пара-амид найлон) е кевлар, който има версия от фирмата Teijin, наречена twaron, и неговата огнеустойчива версия номекс. Според Федералната търговска комисия на САЩ, арамидното влакно е дефинирано като "влакно, произведено от полиамид с дълга въглеродна верига, в която поне 85% от пептидните връзки свързват две ароматни ядра".

Кевларът се използва навсякъде, където е необходима извънредно висока здравина и изключителна топлинна устойчивост. От кевлар се произвеждат напр. части на летателни апарати и космически совалки, спирачни и ходови системи, бронирани жилетки, ботуши срещу минни взривове, ремъци за предаване на движение, оптични и телекомуникационни кабели, защитни каски, различни видове спортно оборудване и много други. Кевларът има много добра устойчивост на високи температури, запазва своята здравина и устойчивост дори при криогенни температури (-196 °C); дори е малко по-здрав при ниски температури.

При високи температури издръжливостта намалява с 10-20%, и дори след няколко часа здравината продължава да намалява. Например при 160 °C намалението на здравината с 10% се забелязва след 500 часа. При 260 °C намалението на здравината с 50% се проявява след 70 часа. При температура от 450 °C кевларът сублимира. Ултравиолетовата компонент на слънчевата радиация деградира и разгражда кевлара, затова рядко се използва в открити приложения без защита от слънчева светлина. Недостатъците включват ниска устойчивост на ултравиолетово излъчване и влага и трудност на боядисване.