ANSI FL 1 - стандарт за измерване на ефективността на осветителни тела

ANSI/NEMA FL 1-2009 е пълното наименование на признатия стандарт, според който се измерва производителността на осветителните тела. Нас ни интересуват най-вече ръчните фенери, както тактическите, така и цивилните, които е необходимо да бъдат класифицирани и сравнявани помежду си според строго определени критерии.

Класификацията според този стандарт е съществена не само за ценообразуването, но и за това, по какъв начин даденият фенер може да ви помогне в конкретни ситуации на терен, когато може да се окаже ключов елемент от вашата екипировка.

Стандартът ANSI/NEMA FL 1-2009 е издаден от Американския национален институт за стандарти (American National Standards Institute). Конкретната серия от стандарти FL 1 е дефинирана като Основна производителност на фенерите (Flashlight Basic Performance) и е съставена от Комисията за стандарти на фенерите (Flashlight Standards Committee). Макар че тези стандарти са били предназначени за американския пазар, те постепенно са станали световно признати, защото по това време никъде другаде не е съществувал толкова разработен набор от стандарти.

Лабораторни условия

Естествено, съществуват и любителски измервателни уреди, които могат да измерят светлинната производителност почти навсякъде. Но за да „важи“, е необходимо параметрите (по-конкретно вж. по-долу) на ръчните фенери или челници да бъдат измерени в предварително дефинирани лабораторни условия. Благодарение на това отклоненията между отделните фенери, причинени от външни влияния, могат да бъдат сведени до минимум и по същество незначителни. Затова ANSI FL 1 може да се счита за обективен източник на информация за дадения фенер.

Лабораторните условия за стандарта ANSI FL 1 са установени като контролирана среда с температура 21 °C (съответно в диапазона от 18 °C до 24 °C) и относителна влажност 50 до 80%. Именно в такива работни условия посочените параметри на фенерите са гарантирани.

Какви параметри се измерват

Според стандарта ANSI/NEMA FL 1-2009 за фенерите се измерват следните параметри:

• светлинен поток в лумени,
• интензитет на светлинния лъч (в кандели)
• обхват,
• издръжливост на едно зареждане на батерията,
• устойчивост на удари и водоустойчивост.

Понякога като стойност в лумени неправилно се посочва осветеността. Това подвеждащо обозначение може да се срещне не само при фенерите, но и при подсветката на дисплеите на телевизори или компютърни монитори.

Как беше преди

Както става ясно от името на стандарта, той е създаден относително наскоро, през 2009 година (и влезе в практика приблизително година по-късно). До тогава производителите измерваха производителността на своите светлинни устройства по различни начини. В днешно време използването на стандарта ANSI/NEMA FL 1 не е задължително, но е в интерес на всеки производител неговата светлинна производителност да бъде измерена според този стандарт. Благодарение на това продуктите му могат да бъдат по-добре и обективно сравнявани с конкуренцията – което в крайна сметка е и механизмът, който стимулира напредъка и стремежа към разработване на нови продукти.

Преди това всяка производител определяше сам начина на измерване на производителността на осветителните тела. Производителността се сравняваше например със свещи (интензитет на светлината на един или два милиона свещи), което беше неточно и изкривено сравнение. Яркостта на една свещ не може да бъде точно определена, защото как да определим една свещ? Това малко напомня на известния израз на Цимерман „сто хиляди мишки, подредени в редица, ...“

Понякога също така е възможно да се срещнете с маркетингови съкращения като „LED диод с висока (светлинна) мощност“, което отново не означава нищо. Дори броят ватове при LED светлинен източник не беше показателен, защото всеки производител обикновено посочваше максималната възможна производителност при идеални условия, към която даденият фенер се приближаваше реално само с изключение.

Ако някой производител самостоятелно от собствената си инициатива още преди появата на стандарта ANSI FL 1 измерваше светлинния поток, обикновено го правеше необективно – въпреки че не по собствена вина. ANSI FL 1 умишлено изважда от максималния светлинен поток известен резерв, поради загуби, възникнали в оптичната система на фенера, или (макар и в сравнително незначителна степен в сравнение с обикновените светлинни лампи) при загряването на LED източника. Този резерв производителите преди 2010 година обикновено не изваждаха. Те не лъжеха, но и не казваха цялата истина.

Какво се измерва?

Отделните параметри на стандартите ANSI/NEMA FL 1 имат точно определени процедури, които лабораториите при тестовете на фенерите трябва да спазват. Но какво точно се измерва чрез тези процедури?

Светлинен поток

Светлинен поток (в директен превод от английския „output“ и „светлинен изход“) е стойност, посочена в единици, наречени лумени, която посочва общото количество излъчена светлинна енергия. Тези данни се измерват в т.нар. сферичен интегратор, който е естествено калибриран и стандартизиран, и стойността на светлинния поток се отчита в интервал от 30 до 120 секунди след включване на фенера.

Обхват

Обхватът според стандартите ANSI е дефиниран като разстоянието между фенера и точката, в която светлинният лъч има интензитет на осветеност от минимум 0,25 лукса. Тази стойност се приближава до стойността на интензитета на осветеност на пейзажа от луната при ясно пълнолуние.

Издръжливост на батерията на едно зареждане

Издръжливостта на батерията на едно зареждане е дефинирана като цялостното време, което потича между началната стойност на светлинния поток (взема се време от половин минута след включване на фенера със напълно заредени батерии) и момента, когато стойността на светлинния поток спадне до 10% от тази начална стойност.

Водоустойчивост

Устойчивост на вода при фенерите се указва според стандартизирана система за защита IP. В случая на фенерите се използват четири стойности, а именно IPX4 (устойчивост на струи вода от всички посоки), IPX6 (устойчивост на силни струи вода), IPX7 (устойчивост и при краткотрайно потапяне във вода на дълбочина до един метър за до 30 минути) и IPX8 (възможност за постоянно потапяне на предварително определена дълбочина за 4 часа).

Устойчивост на удари

Устойчивостта на удари се измерва в метри и обикновено се степенува на половин метрови разстояния (от един метър нагоре). Този параметър определя от каква височина даденото устройство може да падне на бетонен под, така че след падане да продължи да функционира правилно. Ако устойчивостта на фенера на падане е по-ниска от един метър, в параметрите на фенера не се посочва.

Интензитет на светлинния лъч

Интензитетът на светлинния лъч или осветеността в кандели е стойност на светлинната интензивност в средата на разстоянието на светлинния лъч на фенера. Канделата е единица за енергия. Тази стойност се измерва с калибриран луксметър, като се измерва стойността на осветеността на разстояния 2, 10 и 30 метра.

Възприеман яркост

Интересен е и концептът за възприемана яркост, който не е линеен. Това означава, че когато интензитетът на светлинния лъч при един фенер е наполовина по-малък спрямо друг конкретен фенер, ние не го възприемаме като наполовина. Съответно, ако при един фенер интензитетът теоретично „на хартия“ чрез чудо се удвои, ние бихме го възприемали като значително по-нисък процент от 100%.

Недостатъци на стандартизацията ANSI FL 1

Стандартизацията на ANSI FL 1 естествено има и своите недостатъци. Те се отнасят например за недостатъчно обективните резултати за издръжливостта на батерията на едно зареждане. Това се дължи на използването на различни типове батерии, които през времето (разреждане) се държат различно. Напрежението на акумулатора се колебае, съответно по-скоро намалява, и често това става нелинейно. Затова стойността за издръжливостта на батерията на едно зареждане (runtime) трябва да се възприема като ориентировъчна.

Друг проблем се отнася за устойчивостта на падане. Външните части на фенера може да са достатъчно устойчиви да издържат при многократни падания, но проблемът е чувствителната електроника в рамките на фенера, която може естествено да деградира след всяко падане. Поради това, устойчивостта на падане трябва отново да се възприема като ориентировъчен данни. С други думи, ако фенерът с обявена устойчивост от 1 м падне от височината на метър върху бетон веднъж на седмица, нищо не би се случило, но това не трябва да се превръща в правило.