Както добре знаем, телескопите могат да бъдат разделени на две основни конструкции – монокулярни и бинокулярни. Между тези конструкции има основни разлики - монокулярните телескопи имат само една група лещи и оптични призми, докато биноклите имат две. Освен това се различават по цена и наблюдателни свойства. Въпреки това, биноклите осигуряват по-добро изживяване при наблюдение в сравнение с монокулярите, което не става без определени условия.

Съединители и разпръсквачи, тук-таме огледало

Съществуват няколко конструкции на бинокулярни телескопи. Основните групи са така наречените триеди и спектри. Триедът е по-малък, но по-тежък телескоп. За по-високото му тегло са "виновни" призматичните оптични призми, които се крият в тялото на телескопа. Тези призми са много тежки и за съжаление в тях изчезва до 1/3 от светлината, получена от обектива. Спектрите са значително по-големи от триедите. Те имат лещи, подредени задължително една след друга, което позволява максимален пропуск на получената светлина. Изборът между тези два вида телескопи зависи от практическите им приложения. За някои дейности избираме по-къс и по-тежък с по-лоша светлочувствителност, за други, съвсем по-големи с по-добра светлочувствителност. Те предлагат общо увеличение. Благодарение на приближението можем по-добре да наблюдаваме случващото се в далечината.

Твърде близо, твърде далече

Изборът на правилното увеличение е много лесен. Общо е вярно, че телескопи с увеличение до 10 са подходящи за ръчно манипулиране. Можем да държим образа стабилен, без много трептене. От 10 до 20 те трябва да бъдат подпряни на твърда повърхност или просто да подпрете ръцете си. В този случай не е необходимо наличието на статив. Той се налага при по-големи увеличения от двадесеткратно. Тук задържането само с ръце е напълно невъзможно. Образът би се треперел и може да чувстваме замайване или просто да не виждаме нищо. Последната опция са телескопите с променливо увеличение. В този случай можем ръчно да променяме разстоянието между оптиките, като така приближаваме обекта. Въпреки че могат да изглеждат като най-подходящия вариант за наблюдение, тези телескопи имат проблеми с остротата и светлочувствителността. Какво повече предлагат ни модерните телескопи?

Вече не е само оптика

Благодарение на напредъка телескопите също са допълнени с модификации, които улесняват живота ни. Много често се срещаме с лазерен далекомер или оси, благодарение на които можем сами да измерим разстоянието. При по-скъпите телескопи може да намерите и компас или измервател на скоростта на вятъра за морски и ловни цели. Също така може да имат и нощно виждане. Най-модерните варианти несъмнено ще бъдат цифрови телескопи, с които можем да правим снимки и видеозаписи. Те обаче вече почти нямат нищо общо със старата конструкция.

Знанието е основата на добрия избор

При избора на това устройство важи правилото, че колкото по-скъпо, толкова по-добро. Това е просто законът на оптиката. Първо трябва да си помислим какви са нашите изисквания за дадения уред - тоест за какво ще го използваме. Различни свойства очакваме от телескоп за разходки и от такъв за наблюдение на диви животни в гората и така нататък. Почти всичко се върти около увеличението и диаметъра на обектива. На всеки телескоп се намират числа - например 8x45, 8x50 и подобни. Тези числа представляват увеличение X диаметърът на обектива в милиметри. Колкото по-голям е диаметърът, толкова повече светлина може да приеме системата и образът изглежда по-ясен. Избираме според това, от което се нуждаем. Трябва да внимаваме за качеството на лещите, конструкцията на телескопа и материала, от който е изработен. Пластмасите са леки, но не осигуряват достатъчна защита при падане и имат лош температурен коефициент. Водоустойчивостта също е важна в този случай.